Начисляване на данък по чл. 44 от ЗМДТ при изтекъл давностен срок за задължение

Съгласно чл. 44 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение. Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
 
Опрощаването е един от начините за погасяване на задължения, който е уреден, макар и съвсем лаконично, в чл. 108 от ЗЗД. Опрощаването представлява отказ на кредитора от своето вземане чрез договор с длъжника. Следователно, опрощаването е двустранен акт, за който е необходимо и съгласието на длъжника. За разлика от изтичането на погасителната давност, която прекратява само правото на кредитора да търси принудително изпълнение и лишава правото му на вземане от съдебна защита, то договорът за опрощаване погасява самото материално право, т.е. самото вземане. В този смисъл е допустимо да се опрости вземане, което е погасено по давност. Опрощаването прекратява вземането на кредитора заедно с всички акцесорни (допълнителни) права, например свързаните с него вземания за лихви. Накратко, за да е налице опрощаване на задължение следва да съществува най-малкото изрично волеизявление на кредитора в този смисъл.
 
Съгласно чл. 225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението също е вид договор, за който са необходими две изрични насрещни волеизявления – на дарителя, че извършва дарение и на надареното лице, че го приема. Фактът че за дадено задължение е изтекла погасителната давност поради нехайство на кредитора, който не е упражнил правото си на съдебна защита в срок, не може автоматично да се приравни нито на дарение, нито на опрощаване на задължение.

С уважение:

ЗМДТ

 

ЗЗД