Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Начисляване на данък по чл. 44 от ЗМДТ при изтекъл давностен срок за задължение

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 26 Февр 2018 favorite
Въпрос:

Фирма от 2012 г. е с нов собственик; от старото ръководство има неплатено задължение към доставчик. Новият собственик няма да изплати задължението на доставчика, а и доставчикът към момента не го е потърсил. Давностният срок е изтекъл. През 2017 г. ще призная задължението като приход. В този случай следва ли да начислим и платим данък по ЗМДТ чл.44? Това закриване на задължението счита ли се като вид опрощаване на задължение по чл. 44 от ЗМДТ, макар и без реалното потвърждение от страна на доставчика? Във всички случаи ли, когато регулираме неизплатени задължения на нашата фирма, било то по фактури за доставка или парични заеми, трябва да се начислява и плаща данък чл. 44 ЗМДТ или има изключения?


Отговор:
Съгласно чл. 44 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение. Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
 
Опрощаването е един от начините за погасяване на задължения, който е уреден, макар и съвсем лаконично, в чл. 108 от ЗЗД. Опрощаването представлява отказ на кредитора от своето вземане чрез договор с длъжника. Следователно, опрощаването е двустранен акт, за който е необходимо и съгласието на длъжника. За разлика от изтичането на погасителната давност, която прекратява само правото на кредитора да търси принудително изпълнение и лишава правото му на вземане от съдебна защита, то договорът за опрощаване погасява самото материално право, т.е. самото вземане. В този смисъл е допустимо да се опрости вземане, което е погасено по давност. Опрощаването прекратява вземането на кредитора заедно с всички акцесорни (допълнителни) права, например свързаните с него вземания за лихви. Накратко, за да е налице опрощаване на задължение следва да съществува най-малкото изрично волеизявление на кредитора в този смисъл.
 
Съгласно чл. 225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението също е вид договор, за който са необходими две изрични насрещни волеизявления – на дарителя, че извършва дарение и на надареното лице, че го приема. Фактът че за дадено задължение е изтекла погасителната давност поради нехайство на кредитора, който не е упражнил правото си на съдебна защита в срок, не може автоматично да се приравни нито на дарение, нито на опрощаване на задължение.

С уважение:


Нормативна рамка

 

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x