Криптовалути - същност, добиване, биткойни

Втора част на анализа Криптовалути четете тук:

Неотдавна, в 1998 година, Уей Дей публикува описание на „б-пари“, като анонимна, електронна система за пари в брой. Не след дълго Ник Сабо създава „Битголд“ - електронна система за ва­лута, която изисква от потребителите да изпълняват функцията „Доказателство-за-работа” и да публикуват криптирани решения. Следващите години са "бум" по създава-нето на криптовалути. По данни от 2015 г. вече съществуват стотици криптовалутни спецификации. Повечето от тях приличат на първата, която е приета всеобщо - криптовалутата Биткойн.
 
 
По своята същност криптовалутата е средство за размяна, основано на технология „блокчейн” и криптография за транзакциите и контрола по създаването на нови единици. Би могло да се каже, че криптовалутите са подвид на цифрова валута. 2009 г. е годината, в която се появява първата децентрализирана криптовалута - Биткойн.
 
Следва да отбележим основна разлика между електронните пари, които са централизирани в банки, и криптовалутите, които са децентрализи-рани. От тази гледна точка и контролът върху тези ва­лути е децентрализиран.
 
Основната техническа система за криптовалута е създадена от Сатоши Накамото. Въпреки многото усилия и досега не е ясно кой точно се крие зад това име.
 
За осъществяване и регистриране на транзакциите с криптовалута се грижи група независими "копачи", които с помощта на компютри отразяват/валидират датата и часа на транзакцията и включват в счетоводната книга. По този начин "копачите" поддържат сигурността, цялостността и баланса на регистрите в криптовалутните системи. Сигурността на информацията в счетоводната книга се основава на предположението, че копачите честно поддържат съ­щата, тъй като получават стимули за това.
 
Повечето криптовалути са замислени и проектирани така, че скоростта на добиване на "единици" криптовалута намалява с на­предването на процеса. Така се поставя ограничение на общия брой единици криптовалута.
 
Първата децентрализирана криптовалута е БИТКОЙН-а. При разработването ѝ Сатоши Накамото използва криптографска хеш-ункция за функцията „Доказателство-за-работа”. Към началото на 2018 година в света има 16,749 милиона биткойна. При създаването на криптовалутите е определено, че максималният брой биткойни в света ще бъде 21 милиона единици.
 
Освен системата на Биткойна по-известни системи са: Нейм-койн от 2011 г. като система за имена на домейни, след това - Литекойн. Друга система е Пиъркойн. След 2014 година се появява второ поколение криптовалути като: Монеро, Етереум, Даш. Те имат разширени функцииналности, като: прикрити адреси, умни договори, странични ве­риги или активи.
 
През 2014 г. Джордан Кели създава първия биткойн-банкоавтомат в САЩ, в гр. Остин, щата Тексас. Въпросният Джордан Кели е ос­новател на Робокойн.
 
Какви са предимствата на криптовалутите пред стандарт­ните валути:
- отпада необходимостта от банков посредник за разплаща­нията;
- предоставят на физически лица и фирми възможност за бързо и евтино опериране;
- не предоставят лични данни или друга информация за пла­щането;
- за транзакциите и услугите при тях се заплащат ниски такси.
 
Тези финансови и бизнесаспекти са много важни и полезни за потребителите на криптовалути.
 
Като недостатък трябва да се посочи, че имат голямо непостоянство на цената на единица криптовалута (нарича се волатилност) към друга валута и това създава значителен риск за потребителите. Затова криптовалутите не са предпочитани за дългосрочни инвестиции.
 
Може би най-слабото място на криптовалутите е липсата на законен статут. В различните страни отношението на държавата към тях е различно - някъде са забранени, а другаде употребата им е ограничена. В Русия, например, криптовалутата е законна, но без право с нея да се купуват стоки. През 2014 г. данъчната служба на САЩ узаконява биткойна като "собственост", а не като валута. По този начин биткойнът става обект на печалба от дейност.
 
Явно, все още не може да се говори уверено какво е влияни­ето на криптовалутата върху икономиката - положително или отрица­телно. Напоследък се чуват гласове, че тя е заплаха за обществото. Освен непостоянството на курса им, което е голям риск за притежа­телите, обстоятелството, че са независимо от банковата система ги прави опасни, тъй като могат да създават реални условия за укри­ване на данъци и уеб-престъпления. Липсата на ясен законов ста­тут може да създава условия за пране на пари, тъй като няма зако­нова регулация и за тях е характерна анонимността. Не са изклю­чени възможностите за операции с тях на черни онлайн-пазари. Анонимността, която е характерна за транзакциите, е добра среда за развитие на измами и изнудване.
 
Това са най-общо особеностите и същността на криптовалутите. Подробно за придобиването, отчитането и данъчните аспекти ще разгледаме по отношение на най-известната криптовалута - биткойнът.
 
 
Вече са познати около 200 криптовалути, но безспорно най-известна и придобила определено значение е БИТКОЙНЪТ. Затова подроб­ният коментар ще бъде приложен за тази криптовалута.
 
 
Като причина за създаване на криптовалутата обикновено се сочи финансовата криза от 2007 година и общото недоволство от функционирането на традиционните банки. В потвърждение на това схващане е обстоятелството, че банките трябваше да бъдат "спасявани" с милиарди долари на спестителите и данъкоплатците. Така се покриха грешните решения и алчността на инвестиционните банкери. Джулиан Асандж, основателят на Уйкиликс, биткойнът е резултат на протестното движение, избухнало в Ню Йорк през 2011 г.
 
 
Замислен е като дигитална валута и платежен метод без посредник, т.е. без банка и без централен администратор. Изпращане­то и получаването се осъществява чрез „блокчейн“. Това е „тефтер”, публично достъпен, в който се записват всички транзакции.
 
Освен това, всички притежатели на биткойн имат дигитален портфейл. Той може да се намира в сървъра (на „облака”) или на ком­пютъра на потребителя. Порфейлите имат дигитални адреси, чрез ко­ито се идентифицират. Реалният им притежател е неизвестен, т.е. те са анонимни, но транзакциите са публични и могат да бъдат про­следявани.
 
Притежателите се идентифицират чрез „личен ключ”, който се състои от букви, цифри и символи.
 
 
За удостоверяване на транзакциите работят „миньори”, които с машини изчисляват сложни задачи срещу заплащане на такси. Ми­ньорите ги наричат още „копачи”, а изчисленията за получаване на единици биткойн - "копаене”.
 
 
Колкото и странно да звучи, биткойни се добиват чрез „копаене”. Всеки може, с компютър, да добива биткойни. В началото това е ставало точно така и сравнително лесно, но с времето за­дачите за решаване стават все по-трудни, изискват се все по-мощни машини и времето за добиване на единица биткойн се удължава. С обикновен компютър това вече не може да се постига. Важно е да се отбележи, че сметката за електрически ток става все по-голяма, а копаенето - неефективно. Затова в последно време „копаенето” се организира във „ферми”, със сложни и мощни мащини.
 
Още при създаването на криптовалутата е определено, че максималният брой биткойни в света ще бъде 21 милиона единици. В началото на 2018 година те вече са 16,749 милиона единици/броя биткойни. Тогава какво ще стане, когато се достигне максималния брой от 21 милиона? Тогава миньорите ще получават само такси за обслужване на системата и транзакциите.
 
Да обобщим: копаенето, сложните изчисления с машини, съз­дават биткойни. Каква е печалбата за инвеститорите? Естествено - разликата между разходите по добиване на биткойните и цената на същите на борсата. Отбелязва се, че печалбата непрекъснато намалява, тъй като разходите, най-вече за ел. енергия, се увеличават. Звучи куриозно, че ако "копаещите" бяха отделна държава, те щяха да бъ­дат шести в света по потребление на ел. енергия, а сега разходът на ел. енергия е колкото разхода на България.
 
 
Биткойнът, макар и замислен като валута, рядко се ползва като такъв. Първоначално се е смятало, че ще може да се обменя лесно и евтино, но растящите разходи намаляват нейната ефектив­ност и затова биткойнът се приема твърде ограничено, все още.
 
Като много съществен факт трябва да се отбележи, че криптовалутата няма подкрепата на държавата, тъй като тя носи значи­телен риск, който държавата не може да приеме.
 
Не е в полза на криптовалутата нейната „волатилност“, т.е. постоянни и резки движения на курса нагоре и надолу.
 
Всички тези обстоятелства правят биткойнът по-скоро актив, отколкото платежно средство или валута. Освен това, спеку­лативният характер на криптовалутата е безспорен, анонимните "потфейли" са добра почва за нерегламентирани операции. И ако, все пак, криптовалутата стана популярна, вероятно, това се дължи главно на найния спекулативен характер и на възможностите за бързи и лесни печалби от курса. Самият Накамото сочи, че биткойнът е "актив", който може да се ползва като валута, но икономистите не приемат биткойнът да се третира като валута, тъй като той не може да отговори на едно от основните свойства на валутата - да пази стойност.
 
 
Покупката/продажбата на биткойн става чрез онлайн борса. На такава борса може да се регистрира всеки. За целта трябва да се направи превод от банковата сметка и да се купят биткойни.
 
На пръв поглед - лесно, но всъщност е много трудно, тъй като никой не може да ви каже дали да купите и кога биткойни, поради съще­ствуващият риск от курса им. Може да станете богаташ за един ден, но може да обявите фалит в края на деня, когато сте купили бит­койни.
 
Интересно е, че наричат биткойна (и другите криптовалути) валута, но не го признават за валута. Защото няма качествата на валута: да служи като средство за размяна, да бъде разчетна еди­ница и да служи като запас на стойност. Възможно е, предвид интереса към криптовалутите засега, в бъдеще биткойнът да се ползва като средство за размяна и като запас на стойност, дори би мог­ло да стане мерна единица, тъй като по данни от 2013 г. над 1000 традиционни бизнеса и над 35000 онлайн търговци са изразили желание да получават плащания чрез биткойни.
 
Важно е да отбележим, че транзакциите с биткойни са сравнително евтини, тъй като таксата не е свързана с размера на пре­ведените биткойни.
 
По непълни данни 21 български компании приемат плащания с биткойни, предимно за храна, хранителни добавки, спортни екипи, осветителни тела и пр. В България има банкомат за биткойни, който е поставен в Интерпред на 1. 08. 2014 г.
 
 
Платежните единици биткойн се създават като възнаграждение за извършена изчислителна работа с компютри, т.е. проверяват се съществуващи "блокове" и се създават нови. За да е легити­мен, всеки блок трябва да има доказателство, че е извършена работа - обстоятелство, което се проверява от други участници. Дейността по "копаенето" е замислена така, че да са необходими значителни ресурси, а наличното количество "блокове" да остава малко. Странното наименование „копаене“ е заимствано от други дейности, например до­биване на злато, за което са необходими много ресурси и време, а полученият резултат е сравнително неголям. Сложността на математи­ческата задача се увеличава и това изисква увеличаване на изчис­лителната мощност за добиването. При всеки успешно преминат етап на изчисление на масив от големи числа (хеширане) се получават по 25 биткойна. Тъй като общата маса на биткойните е ограничена до 21 милиона, на всеки 4 години скоростта на добиване се намалява наполовина. Изчисленията показват, че биткойни ще се добиват и в следващите 100 години.
 
 
Публичният регистър на транзакциите е основен елемент на платежната система с биткойн. По своята същност регистърът е сче­товодна книга, а Биткойн (с главно „б”) е публичен списък на всички извършени транзакции, като блокова верига. Списъкът се записва на всеки компютър като файл от Биткойн-мрежата, а количеството валу­та биткойни (с малко „б“) е балансът по индивидуалната сметка в него. Всеки потребител може да провери всяка транзакция. За запазване и защита се използват криптографски методи, а автентичността на всички транзакции е защитена с цифрови подписи. Регистърът се съхранява в партньорската мрежа на всеки 10 минути. След 6 по­твърдени записвания (около 1 час) се счита, че дадена сделка е потвърдена.
 
Биткойн не се управлява от централна банка, но ползва Интернет-базирана партньорска мрежа. Паричното предлагане е пре­доставено чрез сървър или чрез „копачи“, респ. „миньори“, като е автоматизирано. Те потвърждават биткойн транзакциите, като ги добавят към децентрализиран и архивиран регистър на транзакциите приблизително на всеки 10 минути, като всяка         част от регистъра отговаря на определено количество биткойни, които "копачите" получават и след това продават по своя преценка. Към 2013 година с всеки 10-минутен блок се генерират 25 биткойна. Съгласно първоначалните условия, плез 2017 г. скоростта е намалена наполовина и генерираните биткойни вече са 12,5 единици.
 
Потребителите получават/изпращат биткойни, използвайки "електронен портфейл" в своя компютър. Биткойн-портфейлът е софтуер за лесно управление на биткойни, като не е необходимо да се познава технически биткойн протокола. В портфейла се съхраняват линкове от криптографските пароли, т.е. "частните ключове", които осигуряват достъп до балансите и трансфер на биткойни. За всеки потребител се инсталира биткойн-софтуер и се създава виртуален портфейл, който може да съдържа различни акаунти, несвързани с името на собственика. Той получава индивидуален "код", който съдържа редица от букви и цифри /около 33 знака/, като дългата редица започ­ва винаги с 1 или 3. Софтуерът потвърждава сделките, като ги записва в регистъра на транзакциите.
 
Транзакциите в регистъра са публични, но идентичността на потребителя зад адреса, остава неизвестен.
 
Сигурността на системата, транзакциите и сметките с бит­койни е осигурена чрез криптография и публичен ключ.

Евгени Рангелов