Консолидирани отчети за българско ЕООД с дъщерна компания в Холандия

Съгласно приложимото счетоводно законодателство в лицето на чл. 31, ал. 1 от Закона за счетоводството, консолидиран финансов отчет изготвят предприятията майки в съответствие с възприетата счетоводна база – НСС или МСС. Т.е. за да възникне основание за съставяне на консолидирани финансови отчети на българската фирма (ЕООД), то същата към датата на изготвяне на годишния финансов отчет – 31 декември, следва да отговаря на следните изисквания:
1. Българската фирма следва да се явява дружество майка. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на Закона за счетоводството, "Предприятие майка" е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия, а съгласно § 1, т. 4 от счетоводния закон "Дъщерно предприятие" е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка.
2. Предприятието майка следва да е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон (изискване на чл. 27, т. 2 от Закона за счетоводството) – т.е. дружество следва да има една от следните правни форми: събирателно дружество; командитно дружество; дружество с ограничена отговорност; акционерно дружество; командитно дружество с акции; Европейско дружество по смисъла на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета относно устава на Европейското дружество (SE); или Европейско обединение по икономически интереси по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ).
3. Предприятието майка следва да е „предприятие” по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството, тъй като счетоводният закон има териториален обхват и се прилага от всички предприятия в страната, без да се изисква закона да бъде спазван от предприятия, които не са установени на територията на България или които нямат място на стопанска дейност в България.

           
В този смисъл, българската фирма (ЕООД), в случай че към 31 декември представлява предприятие майка, то ще трябва да изготвя консолидиран финансов отчет съгласно възприетата си счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети – НСС или МСФО. Следва да имате предвид, че консолидираният финансов отчет се съставя от предприятието майка, независимо от това къде се намират седалищата на дъщерните ѝ предприятия (в случая вашето дъщерно дружество ще се намира в Холандия) и във форма, структура и съдържание, определени от приложимите счетоводни стандарти (в случая НСС или МСФО). Във вашия конкретен случай са възможни два варианта:
           
Вариант 1: При който българското дружество (ЕООД) е възприело НСС като своя счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети. В тази ситуация ГФО на Холандското дружество следва единствено за целите на консолидацията да се преизчисли и състави по реда на НСС. В същото време индивидуалният и консолидиран ГФО на българското дружество за целите на консолидацията в американската икономическа група ще трябва да се преизчисли и състави по реда на възприетата счетоводна база на американската компания майка – US GAAP/ МСФО.
           
Вариант 2: При който българското дружество е избрало МСФО като своя счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети. В тази ситуация ГФО на Холандското дружество следва да бъде съставено или преизчислено в съответствие с МСФО. По отношение на консолидираният финансов отчет на американската икономическа група, индивидуалният и консолидираният ГФО на българското предприятие, съставено в съответствие с МСФО ще трябва да се преизчисли единствено в случаите, когато американското дружество съставя консолидиран финансов отчет на база US GAAP. Ако американската компания съставя консолидирани финансови отчети на база МСФО, то българското дружество няма да преизчислява своите финансови отчети, защото те също са съставени в съответствие с МСФО.
 
Следва да поясним, че Законът за счетоводството дава възможност българското предприятие майка да не съставя консолидирани финансови отчети, в случаите когато икономическата група се определя като малка група по смисъла на счетоводния закон и съответно в групата няма предприятия от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на Закона за счетоводството. Предприятия от обществен интерес са:
а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава - членка на Европейския съюз;
б) кредитни институции;
в) застрахователи и презастрахователи;
г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове;
д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;
е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;
ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон;
з) "Холдинг Български държавни железници" - ЕАД, и дъщерните му предприятия; Национална компания "Железопътна инфраструктура";
и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон;
к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон;
л) ВиК оператори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, които са средни и големи предприятия.
           
В същото време малка група предприятия по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Закона за счетоводството са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
           
Алинея 5 на чл. 21 от Закона за счетоводството допуска определянето на категорията на групите предприятия да се прави не само на консолидирана основа, но и като чист аритметически сбор от стойностите на показателите съгласно индивидуалните годишни финансови отчети на предприятията от групата, съставени към 31 декември на текущия отчетен период. В тази хипотеза малки групи ще бъдат онези, които към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите - 9 600 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 19 200 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
           
Видно във вашия случай, след като средната численост на персонала на българското предприятие майка и неговото холандско дъщерно предприятие за цялата финансова 2018 година няма да надвишава 50 души и след като балансовата стойност на активите на българското и на холандското дружество ще е под 2 000 000 лева, стига българското или холандското дружество да не представляват предприятие от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на счетоводния закон, то на основание чл. 32 от Закона за счетоводството българското дружество (ЕООД) няма да бъде задължено да съставя консолидирани финансови отчети.
           
За нуждите на консолидираният финансов отчет на крайното предприятие майка – американското дружество, българското дружество ще трябва да прави съответните преизчисления и консолидационни процедури, които обаче няма да бъдат в резултат на изискванията на Закона за счетоводството, а ще бъдат в резултат на счетоводната политика и изисквания на американското предприятие майка.
           
Що се касае до необходимостта от извършването на независим финансов одит на ГФО на българското дружество, то ще посочим, че за да подлежи ГФО за 2018 година на задължителен независим финансов одит от регистриран одитор, то към 31 декември на текущия отчетен период дружеството, което е квалифицирано като малко предприятие, следва да надвишава най-малко два от следните показатели:
а) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.

В случай че Вашето предприятие не покрива тези критерии, то неговият ГФО няма да подлежи на задължителен независим финансов одит по реда на чл. 37 от Закона за счетоводството.
           
Ако съгласно критериите в чл. 37 от Закона за счетоводството все пак индивидуалния ГФО на българското дружество (ЕООД) подлежи на задължителен независим финансов одит в някой следващ отчетен период, то ГФО на дъщерното му предприятие в Холандия няма да подлежи на задължителен одит, тъй като Законът за счетоводството има териториален обхват и не може подобно изискване да е приложимо за дружества, които не са предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството. Дори да допуснем, че дружеството (ЕООД) вече не е предприятие майка на малка икономическа група и съответно е задължено да съставя и консолидиран ГФО, то на независим финансов одит от регистриран одитор ще подлежат само индивидуалния и консолидирания финансов отчет на българското дружество (ЕООД), но не и финансовите отчети на неговото дъщерно холандско предприятие, което не отговаря на изискването за предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството.

 

С уважение:
 

Още за ГФО:

Нормативна рамка

Регламент (ЕО) № 2157/2001

Регламент (ЕИО) № 2137/85

ЗСч

ТЗ