Класификация на договорите за лизинг – отправна точка за правилното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство - част I

Класификацията на лизинговите договори като финансови и оперативни е особено важна, тъй като различните видове лизингови договори се представят счетоводно по различен начин във финансовите отчети на предприятията. С последните изменения на Закона за данъка добавена стойност се забелязва едно заимстване от принципите на приложимите счетоводни стандарти, като предпоставка дали в определена ситуация е налице или не данъчно събитие към момента на фактическото предаване на лизинговата вещ, за което следва или респективно не следва да се начисли целия размер на ДДС в началото на лизинговия договор.

 

От чисто счетоводна гледна точка е важно да се анализира и разбере правилно икономическата същност и съдържание на лизинговото споразумение – без значение в каква правна форма е облечено съответното споразумение (т.е. не е важно какво заглавие носи договорът, а какъв икономически смисъл се постига с неговото сключване). Не случайно именно счетоводното отчитане на лизингите е типичен случай, с който на практика се представя същността на счетоводния принцип – предимство на съдържанието пред формата.

 

Международен счетоводен стандарт (МСС) 17 - "Лизинг" е счетоводен стандарт, включен в пълния комплект от Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), който има за цел да даде насоки на съставителите на финансови отчети, във връзка със счетоводното отчитане, представяне и оповестяване на лизинговите договори във финансовите отчети.

 

Класифицирането на лизинговия договор се осъществява в началото на лизинговия договор – иначе казано когато двете страни са постигнали споразумение с основните условия на лизинговия договор. Ако по някаква причина, по което и да е време лизингополучателя и лизингодателя се договорят за промени, които биха наложили лизинговото споразумение в неговото начало да се класифицира по различен от първоначално определения начин, параграф 13 от МСС 17 - "Лизинг" изисква тази промяна да се счита като сключване на нов лизингов договор

 

Тъй като в настоящата статия ще се постараем да представим само принципите и изискванията, които МСС 17 - "Лизинг" дефинира, за да се класифицира даден лизинг като финансов или като оперативен, възможните различия спрямо изискванията на НСФОМСП (конкретно СС – 17) няма да бъдат предмет на разглеждане.
 

За да имаме счетоводно отчитане на договор за лизинг, то следва да е налице "лизингов договор" по смисъла на параграф 4 от МСС 17 - "Лизинг". Според дадените определения в стандарта, лизинговия договор представлява споразумение между две договарящи се страни, по силата, на което едната страна - лизингодател предоставя на другата страна - лизингополучател правото да използва актив срещу еднократно плащане или серия от плащания за договорен срок.
 

МСС 17 - "Лизинг" разграничава два типа лизингови споразумения, в зависимост, от които предприятията - страни по лизинговия договор, отчитат сделката по различен начин в своите финансови отчети.
 

Първия тип лизингово споразумение е финансовият лизинг. Той се характеризира с това, че при него имаме прехвърляне на всички рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху даден актив като правото на собственост върху лизинговата вещ може, но не е задължително да се прехвърли в края на договора.
 

В нашата икономическа практика под лизинг обикновено се разбира закупуване на вещ под формата на изплащане. За целите на счетоводното третиране на финансовия лизинг обаче не бива да смесваме и приравняваме този тип лизингово споразумение с покупката на вещ на изплащане. Единствено наличието на определени факти и обстоятелства, изброени в приложимия международен счетоводен стандарт, ще са предпоставка отчитащото се предприятие да приложи правилата за признаване и отчитане на веща, предмет на лизинговото споразумение по реда на МСС 17.
 

Втория тип лизингово споразумение, съгласно МСС 17 - "Лизинг" е оперативният лизинг. Определението, дадено в стандарта на този тип споразумение е лаконично, а именно - лизингов договор, различен от финансовия лизинг. За да отговаря дадено споразумение на определението за оперативен лизинг, то при него трябва едната договаряща се страна да предаде на другата договаряща се страна актив (вещ) срещу заплащане за определен срок, без да се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от използването на съответния актив. 

 

Автор: Христо Досев, д.е.с.