Късно подаване на искане за регистрация по ЗДДС

Съгласно чл. 102 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация.

За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
 
В Акта за регистрация по ДДС, издаден от НАП е посочена датата 09.11.2020 г., която е последната дата, на която лицето е трябвало да подаде заявление за регистрация. Съгласно чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от закона органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок 7 дни и в срок от още 7 дни от приключване на проверката издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Това означава, че най-късно на 23.11.2020 г. е трябвало лицето да бъде регистрирано и да започне да начислява ДДС на облагаемите си доставки.  

Съгласно чл.102, ал. 5 задълженията по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тук законът не дава право на данъчно задълженото лице само да определя задължението си. НАП следва да издаде ревизионен акт, с който да начисли данъка и да определи дължимата лихва. Ако трябва сами да си начислите данъка, можете да го направите в отчета за продажби, но законът няма да бъде спазен. Данъчната основа ще е сумата на облагаемите доставки като данъкът не е включен в извършените плащания.

След регистрацията по ДДС ще имате право на данъчен кредит за стоки и услуги, които ще използвате за облагаемата си дейност без значение дали в периода на покупката им има реализирана продажба.
 
Относно последния въпрос за услуги към и от физическо лице от Израел, първо следва да уточните дали физическото лице се явява данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Според това се определя мястото на изпълнение на всяка доставка на услуга по правилата на чл. 21 – чл. 24 от закона. Тъй като от въпроса не става ясно за какъв вид услуга става въпрос ще спомена принципните неща. 
 
Първо се определя мястото на изпълнение на доставката според вида на услугата и статута на получателя. Ако доставката е с място на изпълнение в страната, доставката е облагаема. Ако доставката е с място на изпълнение извън страната, данък не се начислява съгласно чл. 86, ал. 3 от закона. Ако извършвате услуга на данъчно задължено лице, задължително издавате фактура и я отразявате в дневника за продажби. Ако извършвате услуга на данъчно незадължено лице, можете да не издавате фактура, но доставката се отразява в отчета за извършени продажби по чл. 119 от закона и този отчет се отразява в дневника за продажби според вида на доставката.
 
Когато получавате услуга се прави отново определяне на мястото на изпълнение. Ако мястото на изпълнение е в страната, доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено в страната и доставката е облагаема, тогава на основание чл. 82, ал. 2 от закона, данъкът е изискуем от получателя и следва да се издаде протокол по чл. 117, с който се начислява данъка. Този протокол се отразява в двата дневника като в дневника за продажби се отразява в  колони 14  и 15 съответно с данъчна основа и данък, а в дневника за покупки се отразява спрямо правото на данъчен кредит.
 

С уважение:

Още за регистрация по ЗДДС:

Нормативна рамка

ЗДДС