Какво включват и от кое се определят оборотните активи, сумарните и текущите пасиви

В Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (ДВ бр. 3/2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) са представени дефинициите за актив и пасив. Съгласно тези дефиниции „актив” е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. „Пасив” е настоящо задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да доведе до изходящ поток от ресурси на предприятието, съдържащ икономически ползи.
 
В зависимост от целта на придобиването им, тяхното предназначение и времетраенето на тяхната реализация активите и пасивите се класифицират като текущи и нетекущи при представянето им във финансовите отчети. Това разграничение е от съществено значение за целите на управлението на корпоративните финанси и по-специално за управлението на оборотния капитал на предприятието. По дефиниция размерът на нетния оборотен капитал на предприятието към даден момент представлява разликата между текущите активи и текущите пасиви.
 
Национален счетоводен стандарт № 1 „Представяне на финансови отчети” обръща специално внимание само на активите, които се класифицират като текущи. За пасивите такова разграничение не е изрично дефинирано и съгласно задължителната форма и структура на счетоводния баланс пасивите се класифицират в групи по източници на финансиране, а в отделните групи - по степен на изискуемост до една година и над една година. За предприятията, прилагащи като счетоводна база Международните счетоводни стандарти, МСС 1 представя подробни дефиниции както за „текущи активи”, така и за „текущи пасиви”.
 
Даден актив се класифицира като текущ, когато е изпълнено поне едно от следните условия:
- предприятието очаква да реализира актива или възнамерява да го продаде или употреби в своя нормален оперативен цикъл;
- активът се държи предимно с цел търгуване;
- предприятието очаква да реализира актива в рамките на дванадесет месеца след края на отчетния период;
- активът е пари или парични еквиваленти съгласно дефиницията на МСФО 7, освен ако за актива няма ограничение да бъде разменян или използван за уреждане на пасив в продължение най-малко на дванадесет месеца след края на отчетния период.
Всички останали активи се класифицират като нетекущи.
 
Оперативният цикъл на предприятието е времето от придобиването на активите, които влизат в процес на обработка (материали, суровини и други) до момента на тяхната реализация в пари или парични еквиваленти. За някои дейности оперативният цикъл може да надхвърля периода от дванадесет месеца, например в корабостроенето, самолетостроенето и др. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца. Текущите активи включват и активи от рода на материални запаси, търговски вземания и други, които по принцип се продават, употребяват и реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието, дори когато тези конкретни активи не се очаква да бъдат реализирани през следващите дванадесет месеца след края на отчетния период. Текущите активи включват също активи, държани предимно с цел търгуване, например някои финансови активи, класифицирани като държани за търгуване, както и текущата част на нетекущите финансови активи.
 
Даден пасив се класифицира като текущ, когато е изпълнено поне едно от следните условия:
- предприятието очаква да уреди пасива в своя нормален оперативен цикъл;
- пасивът се държи предимно с цел търгуване;
- пасивът следва да бъде уреден в рамките на дванадесет месеца след края на отчетния период;
- предприятието няма безусловно право да отсрочва уреждането на пасива за период от най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период. Класификацията на пасива не се влияе от свързани с него условия, които биха позволили на контрагента при желание да го уреди чрез издаване на инструменти на собствения капитал.

Всички останали пасиви се класифицират като нетекущи.
 
Текущите задължения, които представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния цикъл на дейността, като търговски задължения, задължения към персонала, както и други оперативни разходи, се класифицират като текущи пасиви, дори ако те следва да бъдат уредени в рамките на повече от дванадесет месеца след края на отчетния период. Други текущи задължения не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но следва да се уредят в срок от дванадесет месеца след края на отчетния период или се държат предимно с цел търгуване. Пример за такива текущи пасиви са някои финансови инструменти, класифицирани като държани за търгуване, банков овърдрафт, текущата част на нетекущи финансови пасиви, дължими дивиденти, данъци върху дохода както и други нетърговски задължения. Финансови пасиви, които осигуряват финансирането на дългосрочна база и не са част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на предприятието, и които не подлежат на уреждане в срок от дванадесет месеца след отчетния период, се класифицират като нетекущи пасиви. За класификацията както на активите, така и на пасивите на дадено предприятие, следва да се прилага един и същ оперативен цикъл.
 
Счетоводният баланс, а за предприятията, прилагащи като счетоводна база Международните счетоводни стандарти, съответно отчетът за финансовото състояние, представя имущественото състояние на предприятието към определен момент и се съставя на база наличната счетоводна информация, чийто синтезиран вид представлява оборотната ведомост. При подходяща организация на счетоводната отчетност и спазване на принципа за вярно и честно представяне на информацията не би следвало да има съществени различия между данните от оборотната ведомост и счетоводния баланс. Въпреки това, в някои случаи информацията от оборотната ведомост може да бъде подвеждаща, тъй като по дадена счетоводна сметка е възможно да се отчитат едновременно както текущи, така и нетекущи активи или пасиви или активи или пасиви, които имат текуща и нетекуща част. Типичен пример за това е получен дългосрочен заем, по който предприятието има задължение за периодични вноски с падежи до дванадесет месеца. Частта от дългосрочния заем, която подлежи на уреждане до дванадесет месеца след края на отчетния период, се класифицира като текущ пасив, а останалата част – като нетекущ.
 

С уважение:

Нормативна рамка:

- НСС 1