Годишно счетоводно приключване

Счетоводното приключване се осъществява по определен ред, който до голяма степен зависи и от субективните виждания на ръководството на предприятието. Независимо от това то следва да съдържа няколко основни етапа, които могат да бъдат характеризирани в следната последователност:
 

1. Преди започване на приключването следва да се състави план-график за него (в който се описват всички процедури и сроковете за тяхното извършване) и да се проведе инструктаж на персонала, ангажиран с осъществяването на годишното счетоводно приключване. Това е т. нар. подготвителен етап, предхождащ фактическото извършване на процедурите по годишното счетоводно приключване. В предприятията този етап следва да приключи до края  на месец септември на текущата година.

2. Извършване на инвентаризация на активите и пасивите на предприятието.  Извършването на годишната инвентаризация е много съществен етап на годишното счетоводно приключване. Съществеността на този етап се определя до голяма степен от факта, че посредством инвентаризацията може да се установи фактическото състояние на активите, пасивите и капитала, което е предпоставка за съставянето на достоверен годишен финансов отчет. Особено внимание следва да се обърне на инвентаризацията на незавършеното производство, с оглед правилно установяване себестойността на произведената и продадена продукция или услуги, както и на инвентаризацията на разчетните взаимоотношения, посредством която се установява действителния размер на вземанията и задълженията на предприятието. 

3. Анализиране на записванията по всички синтетични и аналитични сметки и отстраняването на несъответствията между тях.  

4. Анализ на разходите и приходите за бъдещи отчетни периоди  и финансиранията. На този етап следва да се прецени каква част от отчетените разходи и приходи за бъдещи периоди и финансирания следва да се признаят като текущи за съответния отчетен период.

5. Анализ на икономическата изгода от всички активи на предприятието. По време на този етап следва да се прецени дали всички активи на предприятието отговарят на критериите за активи, те.е дали могат да бъдат надеждно оценени и дали от тяхното използване се очаква бъдеща икономическа изгода.  Когато се прецени, че даден актив не отговаря на критериите за активи, то този актив следва да бъде отписан от състава на дружественото имущество, независимо от данъчните последствия от това (ако има такива).  

6. Преоценка на активите и пасивите в съответствие с действащото законодателство.

7. Да се приложат разпоредбите на действащото законодателство по отношение на осчетоводяването на компенсируемите отпуски на персонала.

8. Анализ на събитията след балансовата дата. Като събития след балансовата дата следва да се разглеждат всички събития, които възникват между датата на баланса и датата на която отчетът е одобрен за публикуване, т.е за представянето му пред трети лица. Тези събития имат съществено значение за потребителите на финансова информация, тъй като между датата на баланса (31.12. на отчетния период) и датата на която отчетът е одобрен за публикуване минава твърде много време, през което могат да настъпят обстоятелства, променящи съществено условията в които функционира предприятието.  От своя страна събитията след балансовата дата се класифицират като коригиращи и некоригиращи събития. По смисъла на СС 10 събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет, тези събития могат да бъдат 

Коригиращи събития:

а) заличаване от търговския регистър на клиент, от когото са останали неудовлетворени вземания;

б) влязло в сила решение на съда, което потвърждава вземания или задължения на предприятието, но в размери, отличаващи се от признатите в годишния финансов отчет;

в) получаване на информация след датата на годишния финансов отчет, показваща, че даден актив е бил обезценен към датата на годишния финансов отчет или че сумата на предварително признатата загуба от обезценка за този актив трябва да бъде коригирана;

г) всички събития, които конкретизират стойности на активи или пасиви, за определянето на които предприятието е ползвало към датата на годишния финансов отчет приблизителни стойности в съответствие с основния счетоводен принцип на начисляването;

д) всички събития, които конкретизират стойности, залегнали при определянето на потенциални задължения към датата на годишния финансов отчет;

е) разкриването на измама или грешка, която показва, че годишният финансов отчет е недостоверен.

Тези и други коригиращи събития следва да бъдат осчетоводени и да намерят отражение в годишния финансов отчет с оглед на това в него да бъде отразена промяната до която те водят.  Причината за това е, че условия за тяхното съществуване са били налице още преди балансовата дата, а само финализирането им е станало през следващия отчетен период.

Некоригиращи събития. Такива събития могат да бъдат:

а) погиване на активи на предприятието след датата на годишния финансов отчет;

б) изменения в пазарните стойности на активи или пасиви, настъпили след датата, на която годишният финансов отчет е одобрен за публикуване;

в) бизнескомбинация, осъществена след датата на годишния финансов отчет;

г) приемането на план за преустановяване или преструктуриране на дейност за период след датата на годишния финансов отчет;

д) преструктуриране на предприятието, започващо след датата на годишния финансов отчет;

е) важни сделки, водещи до промени в състава на собствениците на предприятието след датата на годишния финансов отчет;

ж) необичайно големи промени в цените и/или валутните курсове след датата на годишния финансов отчет;

з) промени в данъчното законодателство след датата на годишния финансов отчет, които имат съществен ефект върху активите и пасивите по отсрочени данъци;

и) значителни обвързвания на предприятието след датата на годишния финансов отчет;

к) започване на важен съдебен спор, произтичащ единствено от събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.

Некоригиращите събития само подлежат на оповестяване, като не се осчетоводяват и не намират отражение в отчета за предходната година.

9. Приключване на счетоводните сметки, отчитащи разходите и приходите от дейността, финансовите и извънредни разходи и финансовите и извънредни приходи и калкулиране на фактическата себестойност на произведената продукция.

10. Изготвяне на предварителна оборотна ведомост на синтетичните сметки. В тази оборотна ведомост не могат да намерят отражение дължимите корпоративни данъци върху печалбата, тъй в нея и финансовият резултат след данъчно облагане.

11. На база на информацията от предварителната оборотна ведомост се съставя Отчета за приходите и разходите. По този начин се съпоставяйки счетоводно отчетените приходи и счетоводно отчетените разходи се установява счетоводният финансов резултат на предприятието – печалба или загуба.

11. Съставяне на годишна данъчна декларация и определяне на величината на преките данъци върху печалбата.

12.Съставяне на окончателна оборотна ведомост, в която вече са намерили отражение дължимите корпоративни данъци от печалбата и финансовият резултат след данъчно облагане.

13.Съставяне на елементите на Годишния финансов отчет и приложенията към него.