Годишно изравняване на данъка за доходи от трудови правоотношения

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗДДФЛ в срок до 31 януари на следващата данъчна година работодателят е задължен да извърши изчисляване на годишната данъчна основа по чл. 25 ал. 1 и ал. 3 от закона и да определи годишния размер на данъка от трудови правоотношения на работниците и служителите. Така определеният годишен размер на данъка се съпоставя с размера на авансово удържания данък в течение на данъчната година и, при наличие на разлика, тя се удържа или възстановява на работника от работодателя. Тази процедура се нарича още годишно изравняване на данъка за доходи от трудови правоотношения. При неизпълнение на това задължение работодателят подлежи на административна санкция съгласно чл. 84 от ЗДДФЛ - глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв.

Годишно изравняване на данъка се извършва за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. За целите на данъчния закон трудови са не само правоотношенията, възникнали на основание Кодекса на труда, а и всички други правоотношения, които са приравнени на трудови съгласно §1 т. 26 от ДР на ЗДДФЛ. Изрично можем да отбележим, че годишно изравняване на данъка се извършва и за доходи, получени от изборни длъжности, както и за получените доходи по договори за управление и контрол, извън тези, облагаеми с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ. Изключение представляват доходите на съдружници, член-кооператори и акционери, притежаващи повече от 5% от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери. На основание разпоредбата на чл. 49 ал. 8 от закона за целите на годишното изравняване на данъка от работодателя тези доходи са изключени от обхвата на годишната данъчна основа от трудови правоотношения, независимо че правоотношенията са приравнени на трудови на основание §1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ. Лицата, получили доходи за полагане на личен труд в дружествата или кооперациите, в които участват, задължително подават годишна данъчна декларация съгласно чл. 50 ал. 3 и чл. 52 ал. 2 от ЗДДФЛ. На годишно изравняване подлежат и доходите, придобити като морско лице.

Задължение за изравняване годишния размер на данъка от трудови правоотношения възниква само за работодател, който към 31 декември на данъчната година се явява работодател по основно трудово правоотношение на даден работник или служител. Съгласно т. 52 от ДР на закона "основно трудово правоотношение" е трудовото правоотношение по т. 26, което е възникнало първо по време, като не се вземат предвид трудовите правоотношения по т. 26, буква "и". Видно от текста на разпоредбата при определяне на поредността за целите на годишното изравняване на данъка се изследват всички правоотношения на лицето, изброени в допълнителната разпоредба (без тези по буква „и”), а не само тези, възникнали на основание КТ. Ако например лице има сключен трудов договор съгласно КТ и същевременно е изпълнител по договор за управление, който е сключен след трудовия договор, за доходите по договора за управление не се извършва годишно изравняване, независимо че той не е договор за допълнителен труд съгласно чл. 111 от КТ. В този случай за дохода се издава служебна бележка на основание чл. 45 ал. 2 т. 3 от ЗДДФЛ, а обстоятелството се установява с писмена декларация, предоставена от работника/ служителя.

При изчисляване на годишната данъчна основа за изравняване на данъка от трудови правоотношения се включват всички облагаеми доходи съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ, изплатени през въпросната данъчна година, независимо от периода на полагане на труда, за който те се отнасят. Обичайна практика в предприятията е трудовите възнаграждения да се изплащат през месеца, следващ месеца на полагане на труда. В този случай при годишното изравняване на данъка ще се включат доходите, отнасящи се за месеците от януари до ноември включително, както и възнаграждението за м. декември на предходната година, тъй като фактическото им изплащане е извършено във въпросната данъчна година. Когато работникът или служителят представи пред работодателя по основно трудово правоотношение служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ за придобити доходи в течение на данъчната година от трудови правоотношения при друг работодател, те следва също да се включат при годишното изравняване на данъка. За определяне на годишната данъчна основа общият сбор на облагаемия доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

При годишното изравняване на данъка се вземат предвид и данъчните облекчения, на които лицето има право за данъчната година, като с данъчно признатия размер на облекчението съгласно съответната разпоредба на ЗДДФЛ се намалява годишната данъчна основа на лицето. Данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане по чл. 19 от ЗДДФЛ и данъчното облекчение за дарения по чл. 22 от закона се ползват чрез работодателя само когато сумите са удържани от него при изплащане на дохода. За ползване на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ чрез работодателя работникът следва да представи копия на договорите със застрахователното/ осигурителното дружество. За ползване на данъчното облекчение за дарения задължително се представят пред работодателя копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в чл. 22 от закона и че предметът на дарението е получен. Документите се представят в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година.

За ползване на данъчното облекчение за лице с намалена работоспособност 50% и над 50% по чл. 18 от ЗДДФЛ работникът или служителят е длъжен да представи пред работодателя копие на валидно решение на ТЕЛК/ НЕЛК. Облекчението се ползва включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране съгласно чл. 20 от ЗДДФЛ се приспада от работодателя при определяне годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения, когато работникът е представил копия на документите, удостоверяващи направените вноски в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година.

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ са в сила за доходите, получени от 01.01.2015 г. и също могат да се ползват чрез работодателя. За включването на тези облекчения при годишното изравняване на данъка работникът или служителят следва да представи пред работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година декларация по чл. 22в ал. 8 от ЗДДФЛ и приложенията към нея за ползване на данъчно облекчение за деца и/ или декларация по чл. 22г ал. 7 от закона, приложенията към нея, включително копие от валидно решение на ТЕЛК/ НЕЛК, за данъчното облекчение за деца с увреждания.

Данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а от ЗДДФЛ не може да се ползва чрез работодателя. За ползването му лицето следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

От така изчислената годишна данъчна основа се определя годишният размер на данъка и сумата се съпоставя с размера на удържания през годината данък от работника/служителя. При наличие на разлика тя се удържа от лицето или му се възстановява от работодателя до 31 януари на следващата година. Работодателят има право да прихваща възстановената сума на данъка последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица. Ако сумата, подлежаща на възстановяване на дадено лице, е по-голяма от общия размер на авансовия данък, дължим за месеца, в който се извършва изравняването, работодателят приспада остатъка от авансовия данък за следващи периоди до изчерпването му. Годишното изравняване на данъка обичайно се отразява във ведомостта за м. декември, тъй като в голяма част от предприятията възнагражденията по правило се изплащат до края на месеца, следващ месеца на полагане на труда и по този начин се изпълнява условието в чл. 49 ал. 6 и 7 удържането или възстановяването на данъка да се извърши до 31 януари на следващата година. Когато общият сбор от разликите в резултат на годишното изравняване за всички работници и служители е данък за внасяне, той се заплаща в срок до 25 февруари на следващата година.

Годишното изравняване на данъка от трудови правоотношения не се отразява в клетка 31а на декларация обр. 1, тъй като съгласно Приложение 1 към Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни в тази клетка се попълва размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, т.е. авансовият данък за въпросния месец преди удържането или възстановяването на данъка от годишното изравняване.

В декларация обр. 6 годишното изравняване на данъка се отразява като общ размер за всички работници и служители. Когато крайният резултат е данък за възстановяване, с него се намалява общият размер на авансовия данък за месеца, в който е извършено изравняването. Крайната сума след приспадане на данъка за възстановяване се декларира като авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ с код 8 в т. 8.1. „Вид плащане”. Когато крайният резултат е данък за внасяне, сумата на данъка от годишното изравняване се декларира отделно от авансовия данък за месеца, в който е извършено изравняването, с код 9 в клетка 8.1. В клетка 9 „Месец и година” се попълва месец 12 и годината, за която се отнася данъкът, а в клетка 18 „Дата на изплащане/ начисляване” се посочва датата на удържане на данъка.

Нормативна рамка:

- ЗДДФЛ

Вижте ЗДДФЛ тук >>>

- КТ

Вижте КТ тук >>>

Вижте промените в КТ за 2015 -та тук >>>