Фондация - отчитане на дарения, данъчно облагане, осъществяване на стопанска дейност

Получените дарения следва да се отчитат в съответствие с изискванията на СС 9 - Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел и СС 20 – Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, тъй като освен предоставянето на средства от всеки държавен орган, институция, служба или други подобни органи от местно, национално или международно равнище в полза на предприятието (фондацията за целите на чл. 2, т. 2 от Закона за счетоводството се считат за предприятия, а за целите на чл. 2, ал. 2 от ЗКПО се считат за данъчно задължени юридически лица), съгласно точка 3.8 от СС 20, националният счетоводен стандарт е приложим и при получаване на дарения в предприятията от страна на трети лица (неправителствени дарения). Отделно точка 3.5 от СС 9 регламентира, че получените в ЮЛНЦ дарения, които са обвързани с определени условия, следва да се отчитат като финансирания по реда на СС 20.
           
Получените като дарение във фондацията парични средства се отчитат като финансиране, чието финансиране следва да се признае като текущ счетоводен приход в зависимост от условията по дарението.
         
В случай, че дарението е предоставено без условия, то прихода следва да се признае в отчетния период, през който дарението фактически е получено (точка 3.4 от СС 9 – Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел). Същият подход е приложим и при признаването на приходите от членски внос.
           
Когато паричното дарение е предоставено под условие, с него да се придобият активи (направят разходи), дарението се признава като приход в отчетния период, през който фондацията отразява разходите, необходими за изпълнение на условията по дарението. В подобна хипотеза отчитането на прихода би било специфично, в зависимост от това дали със средствата от целевото дарение се придобиват дълготрайни активи, или дали със средствата от целевото дарение се покриват текущи разходи на фондацията.
           
Така например, ако със средствата от целевото дарение е закупена конзола Nintendo Switch Lite на цена от 469 лева, при възприет праг на същественост за признаване на ДА във фондацията от 700 лева, независимо от факта, че конзолата ще носи икономически ползи на предприятието през повече от един отчетен период и отговаря на останалите изисквания за признаване като ДМА по реда на СС 16 – Дълготрайни материални активи, то конзолата следва за целите на изготвяне на финансовите отчети в съответствие с НСС да се представи като текущ счетоводен разход, което ще изисква и съответното целево финансиране да се представи като текущ счетоводен приход в същия отчетен период, когато предприятието съставя своя отчет за приходите и разходите.
           
Ако със средствата от целевото дарение е закупена конзола Nintendo Switch 32 GB на цена от 719 лева, при възприет праг на същественост за признаване на ДА във фондацията от 700 лева, то тогава покривайки останалите изисквания за признаване на актива като ДМА, отчитащото се предприятие следва да представя конзолата като ДМА, за която следва да начислява амортизации и за която прихода от целевото финансиране следва да се признава за приход пропорционално на начислените за съответният период амортизации на ДМА, придобит в резултат на дарението. Това означава, че ако за конзолата, призната като ДМА е определен полезен живот от 2 години (24 месец) и през текущата година актива е носил икономически ползи за период от 5 месеца, то прихода от финансирането, което следва да се отчете като текущ счетоводен приход в отчета за приходите и разходите за съответния отчетен период следва да се определи в размер на 149,79 лева (719 лева / 24 месеца х 5 месеца = 149,79 лева), тоест пропорционално на начислените за същата финансова година счетоводни амортизации за съответният ДМА.
           
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, с данък при придобиване на имущества по дарение се облагат имуществата, придобити по дарение.  Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, като основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. При дарение на пари, оценката обект на облагане всъщност се определя най-лесно, защото тя е еквивалентна на сумата на дарението, оценена в лева (например когато дарението е в чужда валута, следва да се ползва фиксинга на БНБ за тази чужда валута към датата, на която дарението е получено). Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.
          
Обръщаме внимание на факта, че в чл. 48 от ЗМДТ се изброяват хипотезите, при които приобритателя на дарението е освободен от плащането на данък по реда на чл. 44 от ЗМДТ. Така например, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ придобитите имущества от юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност – както за получените дарения, така и за предоставените от тях дарения. Това означава, че ако вашата фондация е регистрирана като ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност, то тогава за получените дарения фондацията няма да дължи данък по реда на чл. 44 от ЗМДТ. В същото време, ако фондацията е регистрирана като ЮЛНЦ в частна полза, то тогава за полученото парично дарение ще дължите данък в размер от 0,1% до 3% от получените парични средства, в зависимост от определения размер от Общината по седалище на фондацията.
           
Фондацията може да разкрива всякакви банкови сметки, включително и да получава дарения в брой, стига да не се нарушават разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същия, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, или са на стойност под 10 000 лева, но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.
           
Относно стопанската дейност на фондацията, при която се приемат плащания в брой за предоставените услуги/ стоки следва да напомним, че приложение ще намерат разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, когато плащането е извършено в брой или с дебитна/кредитна карта. В този смисъл, вашето предприятие (фондация) не може да не се съобрази с тази норма и естествено че когато осъществява продажби, за които заплащането става в брой, следва да издава касова бележка в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година.
           
Когато фондацията, независимо дали за целите на своята нестопанска дейност за която е създадена, дали за своята стопанска дейност или дали за едновременното осъществяване на стопанска и нестопанска дейност се нуждае от сграда (помещение), при положение че няма собствена такава, то единствената възможност в подобна хипотеза е да ползва помещението под наем. За целта фондацията следва да сключи със своя наемодател договор за наем на вещи по смисъла на чл. 228 от Закона за задълженията и договорите. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Следва да имате предвид, че според чл. 231 от Закона за задълженията и договорите, дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя. Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. При положение, че споразумението за наем е действително (тоест договора не е фиктивен и съответно фондацията е действителният ползвател на помещението) и договорните взаимоотношения са документално обосновани, наема следва да се отчита като текущ счетоводен разход съгласно принципните постановки на СС 17 – Лизинг. В тази връзка можем да добавим, че съгласно изискванията на точка 5.2, буква „а” от СС 17, наемателят следва да отчита наемните плащания като разходи в отчета за приходите и разходите по линейния метод за целия срок на лизинговия договор[1], дори ако плащанията не се извършват на тази база. Извършените разходи, свързани с подготовката и сключването на договора за наем се отчитат отделно от наема (лизинга) като разходи за текущия период.
           
Въпросите, свързани с осъществяване на другата стопанска дейност – земеделие следва принципно да се разглежда по идентичен начин както и първата стопанска дейност по организиране на игри с конзоли Nintendo. Всички получени дарения от Вашето предприятие следва да бъдат представени във финансовите отчети по реда на точка 3.2 от СС 20, като в зависимост дали дарението е без условие или под условие, но целящо закупуването на ДА или на покриване на разходи, съответно прихода от полученото финансиране ще следва да се признава като текущ приход или в момента на получаване на дарението (получени дарения без условия) или в периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията, респективно пропорционално на начислените за съответният период амортизации на ДМА, придобити в резултат на дарението. Тоест следва да се спази икономическия смисъл, който представихме по-горе, когато разглеждахме направените дарения, отнасящи се до закупуване на конзолите Nintendo.
           
Съответно за селскостопанската техника и транспортните средства ще важат изискванията за признаването им като ДМА и начисаляването  на амортизации по начин, който изяснихме в частта за конзолите, а по отношение наема на земеделската земя ще важат счетоводните изисквания за признаване на договорите за експлоатационен лизинг по реда на СС 17 – Лизинг, на който също обърнахме внимание.
           
По отношение на финансовата отчетност и изготвяне на финансовите отчети на фондацията, следва да отбележим, че има съществени и концептуални разлики, спрямо счетоводната отчетност и съставяне на ГФО на едно търговско дружество, без оглед на неговата правна форма (ООД/ЕООД; АД/ЕАД; СД; КД или КДА). По начало ЮЛНЦ, каквато е и фондацията, възниква в правния мир не с намерението да постига печалби. Поради този факт, Общите разпоредби към НСС изискват финансовите им отчети да се съставят по реда на специално създаден за целта национален счетоводен стандарт в лицето на СС 9 – Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел. Прилагането на всички останали национални счетоводни стандарти е подходящо, доколкото посредством с тях се постига честно и вярно представяне. Имайки предвид, че възнамерявате да извършвате и стопанска дейност, то тогава ваша е задачата и отговорността да разработи такава счетоводна политика и такъв индивидуален сметкоплан, че по този начин да е възможно поотделеното счетоводно отчитане и на двете дейности – стопанска и нестопанска. 

1. Специфични изисквания при съставянето на счетоводен баланс на ЮЛНЦ    

Спазвайки изискванията на точка 4.1 от СС 9, предприятията с нестопанска дейност следва да изготвят счетоводен баланс съгласно изискванията на СС 1 – Представяне на финансови отчети, тоест по начин, идентичен с останалите търговски дружества. Важно е да обърнем внимание на факта, че след като дейността на ЮЛНЦ не е насочена към реализирането на печалби, обичайно би било да очакваме, че във финансовите отчети да липсва представянето на печалби / загуби. Все пак е възможно да се отчете някакъв резултат от нестопанската дейност. На основание точка 4.2 от СС 9, представеният в отчета за приходите и разходите резултат от нестопанската дейност, следва да се посочи в пасива на счетоводния баланс в статията „Други резерви”. Друга особеност е, че при ЮЛНЦ липсва капиталово отношение на собственост. Въпреки това, имуществените вноски на учредителите – първоначални и последващи, съгласно изискванията на точка 3.3 от СС 9,  следва да се представят в баланса като собствен капитал.

2. Специфични изисквания при съставянето на отчета за приходите и разходите на ЮЛНЦ

За представянето на отчета за приходите и разходите на ЮЛНЦ, в СС 9 е предвидена специална форма, която следва да бъде използвана при съставянето на ГФО. Същата може да бъде:
- Двустранна, съгласно Приложение № 2 към СС 9; или
- Едностранна, съгласно приложение № 3 към СС 9.

Докато в примерната двустранна форма на отчета за приходите и разходите, съгласно Приложение № 2 към СС 9 разходите и приходите от дейността следва да се представят в по-подробен вид (като се посочат разходите и приходите от регламентирана дейност – дарения, други разходи, приходи от дарения под условия, приходи от дарения без условия, членски внос и други приходи), то в примерната форма на отчета съгласно Приложение № 3 към СС 9, приходите и респективно разходите от дейността се посочват само на един ред (приходи от дейността и разходи за дейността). Независимо от възприетата форма на представяне на резултатите от нестопанската си дейност (Приложение № 2 или Приложение № 3 към СС 9), която изрично следва да бъде приета в счетоводната политика – същата следва да бъде по възможност използвана за всички представени периоди.
             
В случай че ЮЛНЦ през текущата финансова година не са извършвали стопанска дейност, те следва да оповестят този факт в счетоводната си политика и по този начин да регламентират, че изготвят и представят отчет за приходите и разходите съгласно СС 9.
           
Когато ЮЛНЦ все пак осъществява стопанска дейност, освен отчет за приходите и разходите съгласно СС 9, предприятието трябва за стопанската си дейност, да изготви отчет за приходите и разходите, съгласно изискванията на СС 1.
           
Разделянето на приходите и разходите от стопанска и нестопанска дейност изисква добре разписана счетоводна политика и организация на счетоводната система. В същото време за коректното отчитане на общите административни разходи по двете дейности – стопанска и нестопанска, както и за признаването на приспадащата им се част за стопанската дейност за данъчни цели по реда на ЗКПО, ЮЛНЦ следва да се съобразят с изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Това означава, че общите неразпределяеми административни разходи следва да се представят като счетоводни разходи за стопанската дейност, на база пропорцията на приходите от стопанска дейност, спрямо общо отчетените приходи от предприятието. По този начин предприятието ще оцени и частта от общите административни разходи, които ще се признаят като присъщи за данъчни цели за стопанската дейност на ЮЛНЦ.

3. Специфични изисквания при съставянето на отчета за паричните потоци

При съставяне на тази съставна част от ГФО, ЮЛНЦ следва да използват примерната бланка, представляваща приложение № 4 към СС 9, но в същото време следва да спазват правилата и изискванията за изготвяне на отчета съгласно СС 7 - Отчети за паричните потоци.
           
След като са изготвили своите ГФО, ЮЛНЦ следва да знаят, че същите подлежат на публикуване съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. Това означава, че ГФО следва да бъдат заявени за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ в срок до 30 юни на следващата година.
 
Регистрацията като земеделски стопанин става по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Тоест ЮЛНЦ (фондацията) след като се счита за юридическо лице, може да се регистрира като земеделски стопанин. Имайки предвид, че регистрацията като земеделски стопанин е във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, то самия акт на регистрация е доброволен, доколкото съответното юридическо лице би имало нужда от държавното подпомагане; прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса; прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и всякакви други форми на финансово подпомагане по Национални и Европейски програми в областта на земеделието и развитието на селските райони. Също така държавата подпомага земеделските стопани чрез икономически, структурни и организационни мерки, научно и информационно обслужване, консултации, както и чрез повишаване на тяхната квалификация. В този смисъл нашият отговор не може да съдържа насоки дали трябва, или не трябва вашето предприятие да се регистрира като земеделски стопанин, тъй като това е въпрос от управленско естество и самостоятелна преценка на ръководството на съответното ЮЛНЦ. Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин.

____________________________________

Още за счетоводни стандарти:

Нормативна рамка

ЗМДТ

СС 17

СС 7

СС 1

СС 9

СС 20

СС 16