Фактурa за патентен данък за таксиметров превоз

От зададения въпрос става ясно, че ЕТ работи от името на регистриран превозвач ЕООД, но за своя сметка. ЕТ вероятно не е регистриран превозвач и за собствения му автомобил не е издадено разрешение за таксиметрови услуги от съответната община.

Съгласно чл. 61у от раздел осми “Данък върху таксиметров превоз на пътници“ на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъчно задълженото лице е не собственикът на автомобила, а лицето, което притежава удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.

Именно данъчно задълженото лице декларира и внася данъка в съответната община по реда описан в ЗМДТ, а това в случая е регистрирания превозвач ЕООД.

В зависимост от направените договорености между ЕТ и ЕООД е възможно превозвачът да желае платеният от него данък, тъй като той е данъчно задълженото лице по смисъла на ЗМДТ, да му бъде възстановен от ЕТ, който от своя страна работи изцяло за своя сметка. Това разбира се ще представлява данъчно признат разход за ЕТ.

По отношение на годишното облагане с данък по реда на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), то в конкретния случай ЕТ следва да се облага по общия ред. Това е така, защото режимът на алтернативния данък върху таксиметров превоз на пътници по смисъла на ЗМДТ се прилага само от този, който по закон го дължи и съответно го е платил.

Това означава, че ЕТ следва да подаде годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, включително и приложение 2 и справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход.
 

С уважение:

Попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за СОЛ