Доходи от чужбина за физическо лице - деклариране и регистрация по ДДС

Във въпроса си не уточнявате някои съществени неща, от които зависи как ще се третира доставката относно осигурителното и данъчно законодателство.

За целите на ЗДДФЛ е важно да се определи дали договорът осигурява на лицето доход по занятие, т. е. системно, или осигурява еднократен доход. При регулярен доход има варианти доходът да е от дейност като свободна професия или като търговец по смисъл на Търговския закон /чл. 1, ал. 1, т. 4 и т. 5/, независимо, че няма регистрация като ЕТ. При извършване на посредничество или комисионни сделки по занятие лицето ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец.

Другата възможност за данъчно облагане е тази, когато физическото лице има регистрация в регистър Булстат като свободна професия, като облагането и осигуряването ще станат по реда за лица, регистрирани като свободна професия.
 
Ако лицето няма качеството търговец или самоосигуряващо се лице,  доходите са от извънтрудови правоотношения. Това са правоотношенията извън тези по §1, т. 26, т. 28 и т. 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3  и чл. 30 от ЗДДФЛ и същите се квалифицират като доходи от друга стопанска дейност.
 
Относно въпроса за осигуряването, ако лицето осъществява дейността по договора в качеството си на физическо лице, без регистрация като търговец или свободна професия, следва да се спази реда на чл. 4 ал. 3 т. 5 и т. 6 от КСО.

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. Когато платецът на дохода не е установен в България и е установен в ЕС, следва да се спазят  европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Това са Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламентът за неговото прилагане - Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
 
Относно прилагането на ЗДДС, следва да имате предвид няколко основни неща:

Първо се определя качеството на лицето доставчик като данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, съгласно чл. 3 от ЗДДС. Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Ако комисионната, която получава лицето може да се определи като инцидентна, тогава то ще е данъчно незадължено лице по ЗДДС и няма да има задължението да се регистрира по ЗДДС за тази услуга.

Ако дейността на лицето има характер на независима икономическа дейност, тогава лицето ще е данъчно задължено лице и за него ще важат всички норми, касаещи регистрации и облагане.
 
След това трябва да се определи мястото на доставка на услугата, която предоставя лицето. Поради неяснотата за  същността на доставка, ще изброя възможните хипотези
 
Ако услугата е предоставена във връзка с недвижим имот, мястото на доставка ще се определи по чл. 21, ал. 4, т. 1 и ще бъде там, където се намира имота.
 
Ако предоставяната услуга не е свързана с недвижим имот, и получателят е данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение ще е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност /чл. 21, ал. 2/. В този случай следва да се съобразите с изискванията за специалната регистрация по чл. 97а, ал. 2 и ал. 4 от закона, ако получателят е установен в ЕС,  а именно:
 
Чл.97а
(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
 
Ако посредническата услуга се предоставя на данъчно незадължено лице, мястото на доставка ще се определи по чл. 24 от ЗДДС и ще е там, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.
 
Ако посредническата услуга попада в някоя от изброените хипотези и мястото на доставка е в България, а лицето предоставящо услугата, е данъчно задължено лице, то  ще трупа оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона, ако услугата попада в изброените доставки на ал. 2. Това, че лицето е физическо лице, не е пречка за регистрацията му по ЗДДС.