Дейност на клон на чуждестранен търговец у нас и промени в глава XX от ЗКПО

Видно от зададения въпрос при Вас са налице:

1. Входящ трансфер на материали от фирмата майка към клона, находящ се в България. Този трансфер представлява трансфер по чл. 155д от ЗКПО – на активи от друга част на предприятието, разположена извън страната, към част от предприятието, разположена в страната. Тъй като тези материали представляват данъчни неамортизируеми активи[1] и в случай, че има разлика между счетоводната стойност на материалите и тяхната пазарна стойност, Вие следва да ги заведете по счетоводната стойност, но да отчетете данъчна временна разлика от последваща оценка за разликата между пазарната и счетоводна стойност на актива (чл. 155д, ал. 3 от ЗКПО). Ако обаче този актив е материал, закупен от „предприятието-майка” и директно доставен на Вас за преработка, то при Вас счетоводната и пазарната стойност на този актив трябва да съвпадат, тъй като се предполага, че „предприятието-майка” е закупила този материал на пазарна цена.

2. Изходящ трансфер на готова продукция от клона към предприятието майка – същият следва да се определи като изходящ трансфер на активи по чл. 155а от ЗКПО, тъй като съгласно чл. 155, ал. 1 , т. 2 и ал. 2, т. 2 от закона, Република България губи изцяло правото за облагане на резултата от последващото разпореждане с тези активи.

В случай че при трансфера на продукцията има разлика между пазарната стойност и стойността на актива за данъчни цели (към момента на трансфера), тогава:
- ако разликата е положителна – за данъчни цели счетоводният финансов резултат се увеличава с тази разлика;
- ако разликата е отрицателна – за данъчни цели счетоводният финансов резултат се намалява с нея.
 
Ако в резултат на трансфера по чл. 155а от ЗКПО са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели (чл. 157 от ЗКПО).

На практика определянето на данъчния финансов резултат се осъществява посредством попълване на част V - Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък на ГДД по чл. 92 от ЗКПО (Образец 1010), редове от 15 до 20 в колоните увеличения и намаления.

С реализираните счетоводни печалби или приходи от сделката се намалява счетоводния резултат на предприятието (ред 20, колона Б от част V на ГДД), а с реализираните счетоводни загуби или разходи се увеличава счетоводния резултат на предприятието (ред 20, колона Б от част V на ГДД).

Успоредно с това Вие следва да определите разликата между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера и ако тя е положителна величина с нея следва да увеличите счетоводния резултат на предприятието на основание чл. 155а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, като посочите сумата на ред 15, колона А от част V на ГДД. Ако разликата е отрицателна величина, с нея следва да намалите счетоводния резултат на предприятието на основание чл. 155а, ал. 1, т. 2 от ЗКПО като посочите сумата на ред 15, колона Б от част V на ГДД.
 
За целите на коректното определяне на сумите, които посочвате като увеличения и намаления в ГДД следва да определите коректно стойността за данъчни цели на трансферирания актив и пазарната цена на трансферирания актив.
 
Стойността за данъчни цели на трансферирания актив, когато същият не е данъчен амортизируем актив съгласно чл. 155а, ал. 2, т. 2 е счетоводната стойност на актива към момента на трансфера:
- намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива; и сумата на резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) за актива, когато резервът е положителна величина
- увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчнозадълженото лице се беше разпоредило с актива; и сумата на резерва, когато резервът е отрицателна величина. Този ред не се прилага за резерва от последващи оценки на финансови активи на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки.

Като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 155а, ал. 3, че в случаите когато в резултат на трансфера трансферираният актив (който актив не е данъчен амортизируем актив) се отписва:
- с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и
- за данъчни цели не се увеличава счетоводният финансов резултат със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, когато при отписването му не е отчетен счетоводен приход или разход (не се прилага чл. 45).

Пазарната цена се определя съгласно правилата за трансферно ценообразуване съгласно указанията дадени от НАП във фиш II.IX.5 от Наръчника по корпоративно подоходно облагане за 2020 година.

При определяне на пазарните цени за целите на трансферното ценообразуване се прилагат методи за определяне на пазарна цена, посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, а именно:
- методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
- методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
- методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
- методът на транзакционната нетна печалба;
- методът на разпределената печалба.

Редът и начините за прилагане на тези методи са определени в Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
 
Съгласно чл. 1, т. 3 от ЗКПО същият урежда облагането на печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност. В чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО изрично е посочено, че данъчнозадължени лица са чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България.

Клонът на чуждестранен търговец, когато чрез него се извършва стопанска дейност, представлява именно такова място на стопанска дейност и поради това чуждестранният търговец се явява данъчно задължено лице за реализираните печалби в Република България. Ето защо ГДД по чл. 92 следва да се подаде от чуждестранното лице. Такива са и указанията на НАП за попълване на ГДД по чл. 92, където в т. 3 на първата част „Кой подава декларацията” е посочено, че ГДД се подава от „чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност”.

С уважение:

Христо Досев, д.е.с.

 

Още за ЗКПО:

Нормативна рамка

Наредба Н-9

ЗКПО