Деклариране в ГДД на заеми, получени от ФЛ
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Въпросът ми се отнася към приложението на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Физическо лице е получило искане за проверка на личните му доходи. За общия период от 2014 до 2019 г. сумата на получените пари по банковата му сметка не преминава 50 хил. лв. През една от годините, обект на проверката, се е наложило лицето да събере пари, за да си покрие необходимостта от парични средства в чужбина. Сумите са получени с банкови преводи от няколко лица, като отделните преводи от всяко лице не превишават сумата от 10000 лв. Общо за получателя сумата е приблизително 26 хил. лв. В този случай лицето било ли е задължено да декларира сумите като заеми в годишната си декларация по ЗДДФЛ? В следващата година получените средства са върнати, но вече не по банков път, а в брой, понеже сумата е под определения праг за плащане в брой. В случай че е пропуснато да се декларират сумите като заеми в годишната данъчна декларация, на каква санкция подлежи лицето?
Въпросът ми се отнася към приложението на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Физическо лице е получило искане за проверка на личните му доходи. За общия период от 2014 до 2019 г. сумата на получените пари по банковата му сметка не преминава 50 хил. лв. През една от годините, обект на проверката, се е наложило лицето да събере пари, за да си покрие необходимостта от парични средства в чужбина. Сумите са получени с банкови преводи от няколко лица, като отделните преводи от всяко лице не превишават сумата от 10000 лв. Общо за получателя сумата е приблизително 26 хил. лв. В този случай лицето било ли е задължено да декларира сумите като заеми в годишната си декларация по ЗДДФЛ? В следващата година получените средства са върнати, но вече не по банков път, а в брой, понеже сумата е под определения праг за плащане в брой. В случай че е пропуснато да се декларират сумите като заеми в годишната данъчна декларация, на каква санкция подлежи лицето?
Отговор:
|
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените/ получените парични заеми, както следва:
в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ наличието на непогасени получени и/или предоставени заеми е самостоятелно основание за подаване на данъчна декларация, независимо дали лицето е придобило през данъчната година доходи, подлежащи на облагане и деклариране с годишната данъчна декларация.
В разпоредбата се има предвид общата сума на предоставените или получените от лицето заеми, без значение колко са длъжниците или съответно кредиторите по тези заеми. Прагът на непогасените заеми, над който възниква задължение за подаване на ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ, се преценява към 31.12. на данъчната година, за която се подава декларацията.
В този смисъл, ако към 31.12. на някоя от данъчните години лицето е имало непогасени заеми в размер общо над 10 000 лв., които е получило през същата данъчна година или остатъци от непогасени заеми в размер общо над 40 000 лв., получени през същата или през предходните пет данъчни години, е следвало да подаде ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ, независимо дали е придобило други доходи, за които възниква задължение за деклариране.
Съгласно разпоредбата на чл. 80а от ЗДДФЛ физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер 15 на сто от недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.
Тъй като във въпроса се споменава за необходимост от парични средства в чужбина следва изрично да подчертаем, че задължението за деклариране на предоставените и получени заеми по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ възниква само за местните физически лица. Ако за данъчната година лицето не е било местно за данъчни цели в България по смисъла на чл. 4 и 5 от ЗДДФЛ, за него не възниква задължение за деклариране на предоставените и получени заеми, независимо от техния размер.
С уважение: ![]() ![]() |
Още за ГДД:
Деклариране на доходи на ФЛ от продажба на джанти за автомобили Третиране на продажби на стоки като ФЛ по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС |
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
27Февр2023
Пропуснато включване на ФЛ в справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ
от проф. д-р Любка Ценова
на 27 Февр 2023
10Март2023
Деклариране на доходи, платени към ФЛ от Европа
от проф. д-р Любка Ценова
на 10 Март 2023
27Февр2023
Деклариране със спаравка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ на платени към ФЛ суми във връзка с договор за цесия
от проф. д-р Любка Ценова
на 27 Февр 2023
21Февр2023
Деклариране на доход от наем при предоставяне на собствен недвижим имот през Airbnb и Booking
от Елена Илиева
на 21 Февр 2023
07Февр2023
Попълване на декларация по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за служители
от проф. д-р Любка Ценова
на 07 Февр 2023
03Февр2023
Дължимост на окончателен данък при наемане на апартамент от румънец
от Христо Досев
на 03 Февр 2023

