Данъчно облекчение за деца чрез работодателя?

С промени в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2015 г. беше въведено ново данъчно облекчение – за отглеждане на дете и на дете с увреждане. Съгласно разпоредбите на чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 се приспадат:
❍ 200 лв. - при едно ненавършило пълнолетие дете;
❍ 400 лв. - при две ненавършили пълнолетие деца;
❍ 600 лв. - при три и повече ненавършили пълнолетие деца;
❍ 2000 лв. - за отглеждане на дете с 50% и с над 50% вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган.

За придобиване право на ползване на облекченията законът поставя две групи условия. Първата включва изисквания към данъчно задълженото лице, ползващо облекчението, а втората е свързана с детето, за което се ползва облекчението.

Данъчните облекчения за дете и за дете с увреждане се ползват от данъчно задължени лица, които са местни за данъчни цели по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Чуждестранни физически лица могат да ползват данъчните облекчения само ако са установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Едновременно с това данъчно задълженото лице, ползващо облекчението следва да е родител, съответно родител на дете с 50% и с над 50% вид и степен на увреждане, който не е лишен от родителски права и при условие че детето не е настанено извън семейството и не е учредено попечителство или настойничество. В случаите на попечителство или настойничество право на данъчно облекчение придобива настойникът или попечителят на детето, съответно на детето с 50% и с над 50% вид и степен на увреждане. Когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, облекчението може да се ползва от член на семейството на роднините или близките на детето или детето с 50% и с над 50% вид и степен на увреждане. При дългосрочно настаняване на детето, съответно на детето с 50% и с над 50% вид и степен на увреждане, за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето, право на облекчение има приемният родител.

Детето или детето с 50% и с над 50% вид и степен на увреждане, за което се ползва данъчно облекчение, следва на първо място да е местно лице на държава - членка на Европейския съюз (включително България), или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство към 31 декември на данъчната година. Детето трябва да не е навършило пълнолетие и към 31 декември на данъчната година да не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца. Данъчното облекчение за отглеждане на дете с увреждане по чл. 22г от ЗДДФЛ се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, както и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Данъчното облекчение за отглеждане на дете по чл. 22в от закона се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие.

Данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г могат да се ползват както чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, така и чрез работодателя за данъчно задължените лица, които получават доходи от трудови правоотношения. Ако данъчното облекчение за деца е ползвано чрез работодателя, но лицето е задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към нея трябва да се приложи и декларацията за ползване на данъчно облекчение за деца.

За да се ползват данъчните облекчения за отглеждане на дете и на дете с увреждане чрез работодателя, работникът или служителят представя пред него в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година попълнена декларацията по чл. 22в, ал. 8 (образец 2005) и/ или декларацията по чл. 22г, ал. 7 (образец 2006), заедно с приложенията към тях. За ползване на данъчното облекчение по чл. 22г се представя и копие от валидно решение на ТЕЛК/ НЕЛК. Работодателят проверява декларацията за формално съответствие с изискванията на закона - дали надлежно са декларирани всички обстоятелства и условия за ползване на съответното данъчно облекчение и дали са представени всички приложения, относими към декларираните обстоятелства. Работодателят не проверява истинността на декларираната от лицето информация. За неверни данни деклараторът носи отговорност по НК, както е посочено в декларацията.

Декларация от другия родител (приемен родител, член на семейство на роднини или близки) не се представя, когато другият родител (приемен родител, член на семейство на роднини или близки) е неизвестен, починал, лишен е от родителски права или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, както и когато не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или доходи от стопанска дейност като едноличен търговец или като регистриран земеделски стопанин, избрал да облага доходите си по чл. 29а от ЗДДФЛ. Наличието на тези обстоятелства се декларира в съответната точка на Част ІІ, таблица 1, 2 и/или 3. Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице останалите условия за ползване на данъчното облекчение за деца и другият родител няма да ползва данъчното облекчение за данъчната година. В този случай в съответната таблица от приложение ІІ, в т. 5 се отбелязва „не” и задължително се представя попълнена декларация от другия родител.

Копия на официални документи, доказващи наличието на условията по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач, се прилагат към декларацията само когато данъчното облекчение се ползва от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава – членка на ЕС, или в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП.

Данъчните облекчения са в сила за доходи, придобити след 31.12.2014 г., независимо от периода на полагане на труда, за който те се отнасят. Данъчните облекчения се приспадат при определяне на годишната данъчна основа на всички лица, които са получили доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и за които работодателят е задължен да направи годишно изравняване на данъка, без значение дали правоотношението, във връзка с което е получен доходът, е възникнало на основание Кодекса на труда или е приравнено на трудово за целите на данъчния закон съгласно §1 т. 26 от ДР на ЗДДФЛ.

В закона не е разписано изрично задължение за работодателя да уведомява работниците и служителите относно правото им на данъчно облекчение или да изисква документите, необходими за неговото упражняване. Инициативата за ползването му, включително и чрез работодателя, е изцяло на работника или служителя. При получаване в срок на надлежно попълнени декларации и приложения към тях работодателят процедира подобно на всички други данъчни облекчения и при извършване на годишното изравняване на данъка по трудови правоотношения намалява общата годишна данъчна основа на лицето със съответната сума. При поискване от работника или служителя работодателят издава служебна бележка по чл. 45 ал. 1 от ЗДДФЛ, в която сумата на данъчното облекчение, с която е намалена данъчната основа при годишното изравняване, се записва в ред 11 и/ или ред 12.

Нормативна рамка:

- ЗДДФЛ

Вижте ЗДДФЛ тук >>>