Данъчно облагане на доходи на ФЛ от продажби на стоки към чуждестранни клиенти

Съгласно изискванията на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, реда за облагане на физическите лица, които не са регистрирани като ЕТ, следва да бъде осъществено и приравнено на облагане на печалбите на ЕТ, при условие че това физическо лице се счита за търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Ето защо, без оглед на това дали физическото лице е регистрирано като ЕТ, или няма такава регистрация, ако същото се счита за търговец по реда на ТЗ, ще облага своите доходи по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, което означава, че лицето ще формира по реда на ЗКПО данъчна печалба. Годишната данъчна основа в подобен случай, която ще се обложи с 15% данъчна ставка, ще се формира като разлика между облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване[1]. Ето защо нашата основна задача в случая е да идентифицираме доколко осъществяваната от вас дейност може да ви причисли към търговците по смисъла на ТЗ.

По общоприети разбирания, при дропшопинг търговията търговецът продава стока, която все още не притежава, и едва след като сключи договор за продажба със своя клиент, лицето закупува въпросната стока от друго лице, като поръчаната стока се доставя директно от другото лице на крайния клиент. В този процес ролята на търговеца може да се определи като посредник при реализацията на стоките от онлайн магазин до клиента. На практика той реализира печалба, определена като разлика между продажната цена и цената, по която той закупува стоката от другото лице.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), търговец е всяко физическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. продажба на стоки от собствено производство;
3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. търговско представителство и посредничество;
5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. застрахователни сделки;
7. банкови и валутни сделки;
8. менителници, записи на заповед и чекове;
9. складови сделки;
10. лицензионни сделки;
11. стоков контрол;
12. сделки с интелектуална собственост;
13. хотелиерски[2], туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. лизинг.

Попадайки в хипотезата на т. 1 от чл. 1, ал. 1 от ТЗ, изразяваща се в покупка на стоки с цел тяхната последваща продажба, Вие в качеството си на физическо лице представлявате търговец по смисъла на ТЗ, а от там на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ Вашето облагане следва това на ЕТ, без да имате регистрация като едноличен търговец (ЕТ). Обръщаме внимание на факта, че данъчната ставка, с която се облага формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба на ЕТ, е 15%, а не 10%, каквато поставяте в запитването.

По отношение на ЗДДС следва да се знае, че данъчно задължени са тези лица, които извършват независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Безспорен, което е и трайната съдебна и данъчна практика, е фактът, че покупката на стоки с цел последваща продажба представлява независима икономическа дейност. В тази връзка Вие следва да следите Вашите задължения за регистрация по ЗДДС в качеството Ви на физическо лице, което не е ЕТ. В този смисъл за вас може да възникне основание както за задължителна регистрация по ЗДДС по общия ред (чл. 96 от ЗДДС), така и за задължителна регистрация по някой специфичен ред (чл. 97а от ЗДДС при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя; чл. 98 от ЗДДС при дистанционни продажби на стоки или чл. 99 от ЗДДС при вътреобщностно придобиване на стоки).

В описаната хипотеза представяте фактическа ситуация, при която Вие закупувате стока от лице, установено в трета държава (Китай) и съответно продавате стоката в друга държава членка на ЕС или друга трета държава. В подобен случай, за да се провери доколко ще изпълните условията за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, изискваща достигане на облагаем оборот, превишаващ прага от 50 000 лева, ще трябва да се разгледа значението, което влага материалният данъчен закон в понятието „облагаем оборот”, както и от мястото на изпълнение на доставката на стоки. По силата на чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, в облагаемия оборот се включват данъчните основи на облагаемите доставки, включително и тези, облагаеми с нулева данъчна ставка. Облагаема доставка така, както е определена в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока и услуга, извършена от данъчно задълженото лице, която има място на изпълнение на територията на Р. България. По начало чл. 17 от ЗДДС определя мястото на изпълнение при доставка на стока. В чл. 17, ал. 2 от закона е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя. Имайки предвид, че при описаната от Вас ситуация стоката се превозва от Китай към друга държава членка на ЕС или друга трета държава, това би означавало, че извършените от Вас продажби на стоки ще са с място на изпълнение на територията на Китай. Тоест ако към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката или към момента, в който се изпраща или започва превозът ѝ към получателя, същата се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставката ще е там, където се намира стоката – на територията на Китай. Това би означавало, че от подобен род доставки за Вашето предприятие не би възникнало задължение за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, без оглед на реализирания оборот, тъй като доставките на стоки с място на изпълнение извън територията на Р. България не представляват облагаеми доставки по реда на ЗДДС, съответно не формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС.

За получени услуги по облагаеми доставки, при които доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната (независимо дали в ЕС, или в трета държава – както е Китай например) и доставката определена по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, е с място на изпълнение на територията на страната[3], то тогава дължимия ДДС е изискуем от получателя на доставката и за него възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (тоест не по-късно от 7 дена преди издаване на фактурата за получената услуга или авансовото плащане по повод на получената услуга). Лице, което е регистрирано на основание чл. 97а, ал. 1 и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация.

По наше мнение, извършвайки доставки на стоки с място на изпълнение на територията на Китай, би могло за Вас да възникне задължение за регистрация по реда на чуждото данъчно законодателство, поради което следва да проучите и този въпрос, който е извън нашите професионални компетентности.

---

Още за регистрация по ЗДДС:

Нормативна рамка

ТЗ

ЗДДФЛ

ЗКПО

ЗДДС

КСО

ЗЗО