Бракуване на материални запаси

В действащата нормативна уредба също няма легално определение на понятието "брак на материални запаси", респ. бракуване на материални запаси. Обикновено се приема, че  обект на бракуване са материални запаси станали негодни и неупотребяеми поради повреда (разваляне, счупване и др.) или износване (похабяване). Практически на бракуване подлежат онези материални запаси,  които  не могат да се използват по първоначалното си предназначение и  да носят икономическа изгода. 

Отписването на материалните запаси, поради бракуване, следва да бъде документирнао по надлежния ред.  За целта се съставя вътрешен счетоводен документ, известен като Протокол за бракуване на материални ценности (запаси) или Акт за брак.

Независимо от това как ще бъде наречен документът, бракуването на материални запаси се подчинява на определена еднотипна процедура, спазването на която показва пред приходните органи, че действително е извършено бракуване на МЗ, а не се прави опит да се прикрие неотчетена продажба на МЗ или фиктивна сделка. 

Протокол или Акт за брак, обикновено се издава в случаите, когато е налице събитие, което води до бракуване на материални запаси (изтичане на срока на годност, причинена вреда от аварии, непреодолима сила, пожари и др.) или  вследствие на извършена инвентаризация, когато се констатира, че материалните запси са негодни за употреба. 

По отношение на информацията, която следва да бъде посочена в първичените докуменит за брак, ще посочим, че ако се изготвя протокол за брак, то освен  реквизити за вътрешен документ, регламенитрани в чл. 7, ал. 2 от ЗСч, би следвало да се посочи допълнителна информация и факти и обостоятелства, които недвусмислено да доказват, че става въпрос за бракуване на материални запаси, като: наименованията, количеството и основната характеристика на бракуваните материални запаси, № на заповедта въз основа на каято се осъществява бракуванeто, имената на членовете на комисията, обекта в който се извършва бракуването, получените при бракуването отпадъци и заключението на комисията относно основанието за бракуването и начинът, по който се предлага предприятието да се разпореди с бракуваните материални запаси, т.е. следва да се да се отговори на четири въпроса: защо се бракува (основанието за брак), от кого се бракува (състава на комисията за брак), къде се бракува (съответния обект, в който се извършва бракуването и конкретните бракувани партиди) и как е осъществено бракуването (унищожаване, продажба като отпадък и т.н.).

Задължително се констатира, по чия вина е бракът – предприятието или МОЛ или друго лице, тъй като в първия случай се осчетоводява разход на предприятието, а във втория - вземане към МОЛ или трето лице.