Според ИПИ данък "храни" е несъстоятелен

Коментар на Краси Лаков:
 

Малко изневиделица у нас се популяризира идеята потреблението на храни и напитки да се моделира с данъци и квази-данъци. Тази кампания стартира самият министър на здравеопазването. Подобно решение обаче е толкова противоречиво, че десетки години в нито една приложила го страна не може да се каже категорично е дали от него има полза.

 

Основната аргументация на правителството
 

По точно обратния начин българските защитници на идеята на здравния министър Москов да въведе "данък вредни храни" четат констатациите от анализа на международния опит. В единствения официален правителствен документ по този повод се казва:
 

„Сравнителни анализи на ефективността на различните стратегии за подобряване на храненето на населението обобщено показват, че задължителното реформулиране на храните е по-ефективно от доброволното, а законодателните и фискални мерки са по-рентабилни от информационните стратегии, но поставят много повече политически предизвикателства.“
 

В изказванията на министъра прозират и чисто фискални идеи, но те са предмет на друг анализ. В очакване на по-подробни разчети могат да се направят само някои общи разчети и да се опишат общите последици.

Три философско-икономически проблема
 

Един от проблемите на тези аргументи е, че данъчното регулиране на поведението е възможно най-неудачното. Тук работата е във влиянието на заместителите върху еластичността на търсенето. Относително голям брой близки по качества заместители на дадена стока или услуга води до относително голям коефициент на ценова еластичност. И обратното, относително малък брой заместители води до нисък коефициент на еластичност на цените. Тъй като храните имат относително лесни за откриване заместители, влиянието на ценовото регулиране чрез данъци (като например акциз), за да бъде успешно, трябва да обхване много или всички храни. Но това би значело не само облагане на предполагаемо „нездравословните“ храни, но на повечето храни. Затова и предпочитам да говоря за „данък храни“. Но като биват наложени данъци върху голяма подборка храни, общото им ценово равнище ще нарасне, съответно би се увеличила издръжката на живота, би намалял делът от дохода на домакинствата за нехранително потребление и за малоимотните домакинства би било невъзможно да открият заместители и би трябвало съответно да намалят или влошат храненето си.
 

Вторият важен проблем с цените на храните (съответно със затлъстяването и свързаните с него здравословни проблеми) е, че първопричината за поддържане на ниско ниво е всъщност самата правителствена политика за субсидиране на селското стопанство.
 

На трето място приравняването на самата идея за подлежащи на облагане храни с идея за стимулиране на здравословно поведение предполага хем вяра в правото на правителствата да се месят в такава индивидуално-интимна сфера на избор като здравето, хем вяра в безпогрешността на заинтересованите „всезнаещи“ по въпроса „учени“ и „политици“.
 

Неслучайно нарочни изследвания показват крайна неефективност на данъчното облагане за целите на борбата с явления като затлъстяването.

източник: economic.bg