Основни задължения за адресатите на Закона за мерките против изпирането на пари и Правилника за неговото прилагане

 
В настоящата статия ще акцентираме върху основните задължения, които адресатите на ЗМИП следва да изпълнят, за да не бъдат санкционирани. Списъка със задължени лица по ЗМИП е твърде широк. Те са изброени в чл. 4 от закона, като според мен адресатите му са ясни и затова няма да се спираме на тях в настоящата статия. Ще спомена само, че мерките срещу изпирането на пари следва да се прилагат освен от кредитните и финансови институции, застрахователи, инвестиционни посредници, още и от лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, регистрираните одитори; нотариусите и помощник-нотариусите по заместване; лицата, които по занятие извършват правни консултации, в определени хипотези и др.
 
В чл. 4, т. 19 от ЗМИП като задължени лица по смисъла на закона са посочени и т.нар. „търговци на едро”. Въпросното понятие няма легално определение в закона и затова е повдигало множество въпроси и спорове в практиката. Затова според мен е полезно да цитираме тук и становището на ДАНС като един от контролните органи по ЗМИП по този въпрос. Така съгласно изразеното от тях становище, първи признак на „търговец на едро” по смисъла на ЗМИП е наличието на качеството „търговец” по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, на лицето, което осъществява тази дейност.
    
Вторият признак е целта на дейността на този търговец: покупко-продажба на стоки или услуги, при която купувачът цели препродажба на търгуваната стока или услуга. Тоест, страна по осъществяваната от търговеца на едро дейност е друг търговец, а не крайните потребители.
    
По същите два признака производител също може да попадне в категорията „търговец на едро” по смисъла на ЗМИП.
 
Така според изразено от ДАНС становище  производителят на дадена стока също може да попадне в категорията „търговец на едро” по чл. 4, т. 19 от ЗМИП, когато са кумулативно налични следните признаци:  
- Първи признак е наличието на качеството „търговец” по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, на лицето, което осъществява тази дейност.
- Вторият признак е целта на дейността на този търговец: покупко-продажба на стоки или услуги, при която купувачът цели препродажба на търгуваната стока или услуга. Краен потребител е физическо или юридическо лице, което придобива стока за собствени нужди.
 
Във връзка с горното следва да се има предвид и изключението, посочено в § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП, според което, ако едно лице има вписан в предмета си на дейност една или повече от дейностите по чл. 4 от ЗМИП, може да докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.
 
Сред задължените лица са включени също физически и юридически лица от публичния и частния сектор като преобладават вторите. Нотариусите и помощник-нотариусите намират място сред задължените лица (чл. 4, т. 14), тъй като инвестирането на мръсните пари в сделки с недвижими имоти е един от най-често използваните начини за изпирането им. Това налага приложение на предвидените мерки, изготвяне на доклади, уведомяване на органите на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и всички други задължения, предвидени в ЗМИП. Този закон е административноправен. Той въвежда контролен режим, който следва да прилагат задължените лица от публичния и частния сектор. Законът използва характерни за административното право и процес термини като „проверки“, „мерки“, „контрол“ и други. Неизпълнението на задълженията по закона е административно нарушение, когато е включено в състава на някоя от административнонаказателните разпоредби по глава десета от закона.
 
Основният принцип, който е залегнал в ЗМИП, е, че степента на проверка, която задълженото по ЗМИП лице трябва да извърши на своя клиент, се определя главно от рисковият му профил. Тази идея на закона е особено добре доразвита в правилника за неговото прилагане и по точно в чл. 16,  където се казва, че за да преценят вида, степента и обема на прилаганите мерки за комплексна проверка на клиента съгласно глава втора от ЗМИП, задължените лица определят рисковия профил на клиента, като идентифицират и оценяват рисковете, които произтичат от установяването на делово взаимоотношение с клиента или от извършването на случайна сделка или операция от клиента.
 
Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари от своя страна са изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗМИП. Съгласно въпросната разпоредба мерките са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4.  оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.
 
Едно от основните средства за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари  е комплексната проверка.
 
От своя страна комплексната проверка в общия случай трябва да включва действия по   идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, идентифициране на действителния собственик, събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите отношения, които са установени, установяване на произхода на средствата, текущо наблюдение върху установените делови отношения. 
 
Тази проверка се налага при установяване на делови отношения, извършване на операции или сключване на сделки над определени стойности, например при извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко свързани операции; извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
 
Такава комплексна проверка се налага и при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, независимо от размера на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения. 
 
Налице е изискване за извършване на комплексната проверка преди установяване на деловото взаимоотношение или сключването на случайната сделка/ операция, като при невъзможност за извършване на комплексна проверка задължените лица по закона са длъжни да откажат извършването на операцията или сделката или установяването на делови взаимоотношения, а при вече установени такива - да ги прекратят, като преценят дали да уведомят дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
 
В някои случаи закона изисква извършването на разширена комплексна проверка, която изисква по-обстойнa проверка на определени категории лица и клиенти, за които законодателят смята, че съществува по-висок риск от пране на пари.  Така съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМИП, въпросната проверка се извършва винаги при встъпване в делови взаимоотношения с лица, които са видни политически личности в Република България, и в хода на такива взаимоотношения, както и при извършване на случайна операция или сделка от изброените по-горе в чл. 11 и 13 от ЗМИП.
 
В чл. 36, ал. 2 от ЗМИП са изброени и кои са важните обществени функции, които трябва да изпълнява едно лице за да се счете за видна политическа личност.
 
Разширена комплексна проверка се налага и при встъпване в делови взаимоотношения и в хода на такива взаимоотношения, както и при извършване на случайна операция или сделка с физически лица, юридически лица и други правни образувания, установени във високорискови трети държави. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗМИП такива са държавите, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари. Съгласно ал. 3, държавите, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари, са определените от Европейската комисия като високорискови трети държави. Списъкът с тези държави се публикува на Интернет страниците на Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите и на Министерството на финансите. Условията и редът за прилагане на мерки, съобразени с насоките по чл. 18, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849, спрямо лица от тези държави се определят с правилника за прилагане на закона.
 
Третата хипотеза за задължително извършване на разширена комплексна проверка е при продукти, операции и сделки, които биха могли да доведат до анонимност и по отношение на които не са предвидени допълнителни мерки по този закон.
 
Четвъртата хипотеза е при при нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, когато същите са оценени като високорискови по реда на глава седма.
 
Петата хипотеза е във връзка с нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка, когато същите са оценени като високорискови по реда на глава седма.
 
Накрая следва да споменем, че задължителна разширена комплексна проверка се налага и  при сложни или необичайно големи сделки или операции, както и операции и сделки без явна икономическа или законна цел; при кореспондентски отношения с кредитна институция или финансова институция от трета държава; и във всички други случаи, при които по реда на глава седма е установен по-висок риск от изпиране на пари.
 
Тук естествено възниква въпроса в какво се изразява т.нар. разширена комплексна проверка. Така например чл. 39 от ЗМИП изисква от задължените лица да предприемат подходящи действия за установяване произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения и операциите, и сделките, извършвани в рамките на такива взаимоотношения с клиент или с действителен собственик на клиент, за когото са установили, че е видна политическа личност по смисъла на закона.  
    
Нещо повече, ал. 2 от същата разпоредба дори налага и по-обстойна проверка на лицата, за които е установено, че отговарят на условията за видна политическа личност, като задължава всички адресати по ЗМИП да предприемат подходящи действия за изясняване на източника на имуществено състояние на въпросните клиенти.   
 
В чл. 42 от ЗМИП пък изрично е посочено какви източници на информация следва да се ползват за установяване на едно лице на статута на видна политическа личност. Такива източници могат да бъдат например информация, получена чрез прилагане на мерките за разширена комплексна проверка; писмена декларация, изискана от клиента, информация, получена чрез използването на вътрешни или външни бази от данни.
 
В чл. 46 от ЗМИП са посочени допълнителните мерки за разширена комплексна на клиенти от т.нар. високорискови трети държави. Както стана ясно по-горе, това са държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари.
      
Съгласно въпросната разпоредба, задължените по ЗМИП лица поставят под текущо и разширено наблюдение деловите си взаимоотношения, операциите и сделките с такива лица.
 
Същата мярка е предвидена и в случаите, когато от клиентите на задължените лица се извършват сложни или необичайно големи сделки или операции, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел.
 
В чл. 31, ал. 2 от ППЗМИП има примерен списък на допълнителни мерки за разширена комплексна проверка, които допълват мерките в закона. Такива мерки могат да бъдат например изискване и/или събиране на по-голям обем от данни, документи и информация; изясняване на източниците на имущественото състояние на клиента; изискване на референции от контрагенти на клиента и др.
 
В заключение е важно отново да подчертаем основният принцип определящ степента на проверка на даден клиент, а именно, че видът на конкретните мерки за разширена комплексна проверка и на допълнително прилаганите мерки за разширена комплексна проверка се съобразяват с установения риск.
 
Както вече споменах по-горе, комплексната проверка, на първо място включва основно идентифицирането на даден клиент било то физическо или юридическо лице, с което встъпваме в делови взаимоотношения.

 
Идентифицирането на физическо лице се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. При встъпване в делови взаимоотношения се събират и данни за професионалната дейност на лицето и целта и характера на участието на лицето в деловите взаимоотношения чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг подходящ начин.
 
Идентифицирането на юридическо лице от своя страна по принцип се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор, учредителния акт или от друг документ,
 
Естествено, има и изключение от общото правило, но то се отнася само за юридически лица, регистрирани в публични търговски или друг вид дружествени регистри от държави членки на ЕС. В такива случаи обаче се налага изискването за документиране на предприетите действия по извършването на справката и съответно установяването на съответните данни за определено юридическо лице.  
 
За улеснение, на задължените по ЗМИП лица контролният орган - дирекция „Финансово разузнаване” към ДАНС е публикувала на интернет страницата си Въпросник за събиране на информация и оценка на клиента по ЗМИП.  
 
Идеята е всяко задължено лице да предоставя този въпросник на своя клиент за попълване преди установяване на делови отношения, извършване на операции или сключване на сделки над определени стойности, например при извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции; извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко свързани операции;  
      
Във връзка със задължението за идентифициране на клиенти и събирането и съхранението на информация, Правилникът за прилагане на ЗМИП изисква изрично да се документират  действията, извършени във връзка със справката в съответния електронен регистър. Така например трябва да се документира датата и часът на извършване на справката;  лицето, извършило справката; данните по чл. 54, ал. 4 от ЗМИП; документите, съдържащи данни по чл. 54, ал. 4 от ЗМИП, когато същите не са видни в справката, но са налични в сканирани документи по партидата на юридическото лице и др.
 
Изключително важно задължение за адресатите на ЗМИП е вменено с нормата на чл. 53, ал. 3, съгласно която същите са длъжни да установят структурата на собственост, управление и контрол на клиента - юридическо лице или друго правно образувание.
     
Останалите данни, като например седалище, адрес на управление, контролните органи, органите на управление и представителство; вида и състава на колективния орган на управление; основното място на търговска дейност, които следва да бъдат установени за всяко юридическо лице, са изброени в чл. 54, ал. 4 от ЗМИП.
 
В много случаи обаче, адресатите на ЗМИП влизат в делови взаимоотношения с учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, чиято структура на собственост до конкретното физическо лице собственик на капитала не може да бъде проследена, тъй като за собственици се посочват формално други юридически лица или правни образувания регистрирани в много случи в т.нар. високорискови държави.
 
Пред същото затруднение бихме били изправени и когато влизаме във взаимоотношение с физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.
 
За идентифицирането на такива скрити собственици ЗМИП е предвидил специални правила.
 
Така от гореизложеното можем да обобщим, че мерките за предотвратяване на използването на финансовата система за изпиране на пари са изчерпателно изброени в 8 точки на чл. 3 от ЗМИП.
 
На първо място е комплексната проверка на клиентите, а като част от комплексната проверка е предвидено идентифицирането на действителния собственик.
             
     
Правилата за идентифициране на действителния собственик са предвидени в чл. 59 - 65 от ЗМИП. В тази връзка обаче следва да се има предвид и нормата на чл. 65а от Търговския закон.
 
Така съгласно ал. 1 на въпросната разпоредба, дружеството е длъжно да получава, да разполага и да предоставя в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са негови действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
  
Съгласно ал. 2 пък идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари подлежат на вписване в търговския регистър.
 
За да изясним правния режим на разкриване на информация относно действителните собственици на капитала на едно дружество или друго правно образувание, на първо място следва да изясним кои лица следва да се считат за действителни собственици по смисъла на ЗМИП.
 
В § 2 от ДР на ЗМИП е дадено легално определение на понятието „действителен собственик“.
   
Легалното определение е изключително подробно и обемно.
 
Накратко можем да сведем определението до това, че действителен собственик е  физическо лице или физически лица, които притежават или контролират юридическото лице или неперсонифицираното дружество и/или физически лице/ физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност.
   
При корпоративните юридически лица и неперсонифицираните дружества действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава най-малко 25 на сто от акциите, дяловете или правата на глас.
 
Относно контрола се препраща с ал. 3 към определението за контрол по § 1в от ДР на Търговския закон (ТЗ), но също така се дава и едно допълващо пояснение, че контрол е и всяка възможност, която без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическото лице или друго правно образувание при вземане на решения за:
- определяне на състава на управителните и контролни органи;
- преобразуване на юридическото лице;
-  прекратяване на дейността му; и
- други въпроси от съществено значение за дейността му.
 
В § 2, ал. 4 съдържа индикация за „непряк контрол“, който накратко се свежда до това да се упражнява краен ефективен контрол върху юридическото лице или друго правно образувание.
 
В § 2, ал. 5 е дадена презумпция за действителен собственик, която се прилага, ако:
- не може да се установи действителният собственик; или
- са налице съмнения относно посочения,
то за действителен собственик се приема физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
 
Същевременно в ал. 2 се казва, че не е  действителен собственик физическо, което е номинален
-   директор,
-   секретари
-   акционеи или
-   собственик на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг собственик.
 
Според нас ЗМИП е регламентирал две форми на деклариране и идентификация на действителния собственик.
 
Първата форма на идентификация е чрез декларацията по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, която се подава от законния представител/ пълномощника на юридическото лице или правното образувание пред задължените лица по ЗМИП, когато се установяват клиентски отношения или се извършват сделки или операции.
 
Тази декларация се подписва от представляващия юридическото лице или друго правно образувание, но не се заверява нотариално. Към нея се прилагат и документите по чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМИП.
 
Важно е да се отбележи също така, че съгласно чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, въпросната декларация се подава пред задълженото по ЗМИП лице, когато действителния собственик не може да бъде идентифициран след направена справка в съответния Търговски регистър или информацията е противоречива.  
 
Втората форма на идентификация е чрез декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Тази декларация се подава от представляващия юридическото лице или друго правно образувание пред съответния регистър в Агенцията по вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ или регистър Булстат, като се подписва с нотариална заверка.
 
Изразът „друго правно образувание“, употребяван в закона и правилника е пояснен в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на (ДР) на ЗМИП - това е всяко неперсонифицирано дружество или всяка друга правна форма, независимо от наличието на правосубектност, което може да встъпва в правоотношения, или да притежава или да управлява финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси.
 
Неперсонифицирано дружество това е дружество по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) или обединенията, консорциумите учредени по реда на ЗЗД като граждански дружества.
 
Формите и съдържанието на тези две декларации са определени с Правилник аз прилагане на Закона за мерките против изпиране на пари (ППЗМИП), обнародван в ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г.
 
С приложение № 2 към чл. 37, ал. 1 от ППЗМИП е одобрена формата на декларацията по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП.
 
С приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП е одобрена формата на декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
 
Декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП се подава в Търговския  регистър със Заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителните собственици.
 
С промените в Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ (ДВ, бр. 88 от 2018 г.) е въведен нов текст на Раздел XVI “а“ – „Заявление за вписване на обстоятелства относно действителни собственици“. Одобрен е образец Б7. Образецът на заявлението е наличен на страницата на ТРРЮЛНЦ.
 
Заявлението се състои от две части:
1. Част I - Обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП и
2. Част II - Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.
 
Както споменха по-горе, съгласно чл. 65а, ал. 2 от ТЗ идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на ЗМИП, подлежат на вписване.
 
Към заявлението се прилага: 
-   нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП;
-   декларация за истинността на обстоятелствата за вписване по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) и
-   документ за внесена такса. 
 
В регистър Булстат със заявление образец РБ-5 за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по отношение на неперсонифицираните дружества или както са известни по Закона за обществените поръчки (обединенията/ консорциумите).
 
Не подават декларацията всички ЕООД и ЕАД, в които собствениците на капитала са физически лица, които са вписани по партидата на търговските дружества в Търговския регистър.
 
Не подават декларацията и едноличните търговци.
 
Не подават декларацията събирателните дружества и дружествата с ограничена отговорност, при които съдружниците са физически лица, вписани в Търговския регистър.
 
На страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“ в рубрика „Често задавани въпроси“ е поместен отговор относно обхвата на търговците, които не подават декларация за действителния собственик.
  
На страницата на Агенция по вписванията и на страницата на Търговския регистър са публикувани новини в тази насока.
 
Важно е да отбележим и правилото  на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП, което регламентира кои лица са задължени и кои лица не са задължени да декларират действителен собственик.
 
Така съгласно въпросната разпоредба, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.
 
Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в съответните търговски  регистри като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
 
В нормата на ал. 6 пък са регламентирани хипотезите, при които се декларират действителните собственици на ЮЛНЦ. Така съгласно въпорсната разпоредба, данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица. Когато лицата - действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.
 
Административно наказание за нарушаване на изискването за деклариране на действителния собственик е предвидено в чл. 118, ал. 1 от ЗМИП.
 
Санкционната разпоредба е обща.
 
По смисъла на чл. 118, ал. 1 от ЗМИП, който извърши или допусне да се извърши нарушение по този закон се наказва с:
- глоба за физическите лица от 500 лв. до 5000 лв.,
- имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци от 1000 лв. до 10 000 лв.
 
Освен тази санкция, законодателят е предвидил в чл. 118, ал. 4, че лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, което като е :
- наказано с глоба или имуществена санкция по ал. 1 за неизпълнение на задължения за заявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4;
- не заяви вписване в определения срок;
се наказва съгласно ал. 1 всеки месец до заявяване на вписването.

Изследвайки режима на идентифициране на действителен собственик, следва да имаме предвид и нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗМИП, която изрично вменява в задължение на законните представители на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания  задължението да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.

Чл. 62 от ЗМИП вменява същите задължения на физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания,
 
Нещо повече, в случаите, когато горепосочените лица не са отбелязали при вписването си в търговския регистър, че ще упражняват дейност чрез постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител, същите са задължени да посочат физическо лице за контакт, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.  Това задължение е вменено от нормата на чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП.
 
Следователно както законните представители, така и лицата за контакт съгласно чл. 63, ал. 4, т .3 от ЗМИП, в гореописаната хипотеза имат за задължение във всеки един момент да разполагат и да предоставят точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
 
Нещо повече, според ЗМИП въпросната информация следва да бъде достъпна за определена категория посочени в закона лица и същата следва да бъде вписана по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
 
Следователно законните представители или лицата за контакт на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, са задължени да впишат по съответната партида в Търговския регистър идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително: имената; гражданството; единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация; датата на раждане за лицата, държавата на пребиваване, ако е различна от Република България.
 
В заключение на темата само ще отбележим, че адресатите по ЗМИП са задължени да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", когато при изпълнение на задълженията си по този раздел установят данни за нарушение на задължението за обявяване на действителните собственици.
Комплексната проверка обхваща още действия по установяване на произхода на средствата.  Способите за установяване на произход на средствата са изброени в чл. 66 от ЗМИП. 
 
Изключително важно задължение към адресатите на ЗМИП е вменено от нормата на чл. 72 от ЗМИП. Съгласно въпросната норма,  при съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход същите са длъжни да уведомят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност.
 
Друго важно задължение на адресатите на ЗМИП е да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се прилагат ефективно и по отношение на техни клонове и дъщерни дружества в чужбина.

 
Съдържанието на въпросните правила е легално определено от нормата на чл. 101, ал. 2 от ЗМИП. Те трябва да съдържат например ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти; правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние; условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация и други нормативно определени реквизити.
 
Нормативната уредба на материята на Вътрешните правила се съдържа в глава осма „Вътрешна организация и контрол“, раздел І „Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма“, чл. 101 - 105 ЗМИП.
 
Първият и най-важен въпрос, който възниква във връзка с въпросните Вътрешни правила, е какъв е срокът, в който следва същите да бъдат изготвени и приети от изброените в чл. 4 от ЗМИП лица.
 
 
Анализирайки нормативната уредба, третираща крайните срокове за приемане на Вътрешни правила, можем да разграничим два подхода, използвани от законодателя за тяхното определяне.
 
Първият подход засяга лицата по чл. 4 от ЗМИП, които към момента на влизане в сила на закона още не са възникнали, не са регистрирани или тяхната дейност подлежи на разрешение или  лицензиране и те още не са получили въпросното разрешение.
 
Този подход е използван в нормата на чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗМИП. Така съгласно ал. 1 Лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от регистрацията си.  Лицата по чл. 4, т. 28 - ЮЛНЦ, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4, или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5. 
 
Съгласно ал. 2, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от издаване на лицензията или разрешението или от вписването в съответния регистър.
 
Предвид гореизложеното, можем да твърдим, че сроковете, предвидени в чл. 102, ал. 1 и ал. 2 , имат текущ, оперативен характер. Това е така, защото, както стана ясно вече, те касаят търговци или други субекти по чл. 4, чиято дейност тепърва се регистрира или лицензира. В този случай срокът за приемането на тези правила е 4 месеца от датата на съответното регистриране или издаване на лицензията или разрешението.
 
Както посочих вече по-горе, законодателят е предвидил два подхода за определяне на крайният срок за изготвяне и приемане на  Вътрешни правила.
 
Вторият подход обхваща лицата по чл. 4 от ЗМИП, визирани в § 6. ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
 
Съгласно ал. 1, в тази група лица, влизат адресатите на закона, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон.
 
Съгласно цитираната алинея, въпросните лица са длъжни, да приведат  вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на Интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност". За публикуването на резултатите се изпраща и съобщение до средствата за масово осведомяване.
 
В ал. 2 на § 6 от ЗМИП, пък е определен крайният срок за изготвяне на Вътрешни правила за лицата, за които с този закон възниква задължение за прилагане на мерки срещу изпирането на пари. Този срок също е 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на Интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".
 
От Интернет страницата на ДАНС става ясно, че въпросната националната оценка на риска е публикувана на 09.01.2020 г.
 
Така от тълкуването  на § 6, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗМИП следва, че  тези лица по чл. 4, които преди влизане в сила на ЗМИП са имали правила до 09.07.2020 г., следва да ги коригират според новата уредба, а тези, които нямат, в същия срок следва да приемат такива.
 
Коментирайки сроковете за изготвяне на Вътрешни правила, следва да имаме предвид и съобщението публикувано на Интернет страницата на ДАНС.
 
Така съгласно въпросното съобщение, сроковете по чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 104, ал. 2 и 4, чл. 106, ал. 4 и 5 и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), изтекоха в 24.00 часа на 21 август 2020 г. 
 
Предполагам, че за целите на контрола ДАНС е посочил срок, след изтичането на който ще следи стриктно за наличието на изготвени и/или приети Вътрешни правила.
 
Накрая, в заключение ще разгледаме и сроковете за изготвяне на Вътрешни правила от юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ).
 
Съгласно горецитираната разпоредба на чл. 102, ал. 1 от ЗМИП, ЮЛНЦ, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4 (оборот над 20 000 лв)., или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5.
 
От горецитираната разпоредба се вижда, че законът различава две групи ЮЛНЦ, задължени да изготвят Вътрешни правила. Първата група са тези, които отговарят на условията на чл. 98, ал. 4, тоест, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 и същевременно са с годишен оборот над 20 000 лв.
 
Срокът за изготвяне на Вътрешни правила от въпросните лица, определен от закона, е до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава оборота  над 20 000 лв.
 
В съобщението на ДАНС, поместено на Интернет страницата на агенцията, на въпросната група ЮЛНЦ е определен краен срок за изготвяне на Вътрешни правила до 13.09.2020 г.
 
За юридическите лица с нестопанска цел, които съставят вътрешни правила на основание чл. 98, ал. 5 от ЗМИП, срокът е 21.08.2020 г.
 
 
Предвид широкият кръг задължени лица по чл. 4 от ЗМИП, които следва да изготвят Вътрешни правила, законът е предвидил и някои улеснения за тях при изпълнението на това им задължение. Такава според мен е основната идея на предвидените в чл. 101, ал. 4 и ал. 5 от ЗМИП единни и примерни Вътрешни правила.
 
Така например съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗМИП, нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на тези организации след приемането им. Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии.
 
Нормата на чл. 103, ал. 6 от ЗМИП пък вменява в задължение на всички членове на   Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Института на дипломираните експерт-счетоводители да спазват така приетите единни Вътрешни правила.
 
Следователно законодателят е балансирал отпадането на индивидуалното задължение за приемане на правила от всеки нотариус, частен съдебен изпълнител, счетоводител със задължението да се спазват единните за камарата правила.
 
В чл. 64 от ППЗМИП е предвиден реда за приемане на въпросните единни Вътрешни правила от гореизброените професионални организации и съответно последващото им  приемане от техните членове.
 
Така съгласно чл. 64, ал. 1 от ППЗМИП, Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители отразяват в Единните вътрешни правила изготвените по чл. 100 от ЗМИП оценки на риска, а ако такива не са изготвяни - относимите заключения и констатации от извършваната от Европейската комисия наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и оценката на риска по чл. 95 от ЗМИП.
 
Съгласно ал. 2, в 7-дневен срок от приемането на Единните вътрешни правила същите се публикуват на интернет страниците на Висшия адвокатски съвет, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители, на Института на дипломираните експерт-счетоводители и на Държавна агенция "Национална сигурност".
 
Съгласно ал. 3, в 14-дневен срок от публикуването им членовете на адвокатските колегии, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Института на дипломираните експерт-счетоводители представят съответно на адвокатските съвети на адвокатските колегии, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Института на дипломираните експерт-счетоводители декларация съгласно образец, утвърден от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и публикуван на Интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".
 
Както посочих по-горе, освен единни, законът е предвидил за определена група лица по чл. 4 от ЗМИП, най-вероятно за тяхно улеснение, да приемат и примерни Вътрешни правила изготвени от директора на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
 
Тази възможност им я предоставя нормата на чл. 101, ал. 5 от ЗМИП, според която Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" изготвя примерни вътрешни правила по отношение дейността на лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25 и 27 - 29, които публикува на Интернет страницата си.
 
Тук за по-голяма яснота и пълнота на изложението ще изброим и кои са въпросните лица, посочени в чл. 4 от закона, които могат да използват и примерни Вътрешни правила:
- Така в т.13 са лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;
- В т. 19 са търговците на едро;
- В т. 20 са  търговците на оръжие, петрол и петролни продукти;
- В т. 25 са юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;
- В т. 27 са професионалните съюзи и съсловните организации;
- В т. 28 са юридическите лица с нестопанска цел;
- В т. 29 са професионалните спортни клубове.
 
Всички останали лица по чл. 4 от ЗМИП, извън гореизброените, са длъжни да приемат свои собствени или индивидуални Вътрешни правила.
 
Според ал. 6 от чл. 101 гореизброената група лица приемат вътрешни правила, които съответстват на примерните правила, публикувани на Интернет страницата на ДАНС, като ги допълват съобразно нивото на риск, определено по реда на глава седма, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти, или приемат собствени вътрешни правила. 
 
От буквалното тълкуване на горепосочената разпоредба можем да изведем два основни извода за въпросните примерни правила, изготвени от ДАНС.
 
Първият съществен извод е, че те не са задължителни за определената група лица по чл. 4 от ЗМИП, на които е представена възможност да ги използва като пример. Ако обаче въпросните лица решат да не ги приемат, те следва да приемат собствени вътрешни правила. 
 
Вторият съществен извод е, че дори и да приемат да спазват примерните Вътрешни правила на ДАНС, адресатите на закона следва да ги допълнят съобразно нивото на риск, определено по реда на глава седма от закона.
 
Както се вижда от горецитираната разпоредба на чл. 101, ал. 6 от ЗМИП, независимо дали ще допълват изготвени от ДАНС примерни вътрешни правила или ще приемат свои собствени правила, лицата по чл. 4 от ЗМИП са задължени да съобразят същите с нивото на риск, определено съгласно разпоредбите на чл. 95 - чл. 100 от ЗМИП и чл. 59 и чл. 60 от ППЗМИП. Затова се налага да разгледаме накратко и правния режим за изготвяне на национална оценка на риска, да изясним за какво служи въпросната оценка и как влия съответно тя на Вътрешните правила.
 
Законодателят е издигнал дейността по оценка на риска от изпиране на пари на първо място на национално и институционално ниво и след това на ниво задължени субекти по чл. 4 от ЗМИП.
 
Така съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗМИП,  за установяване, оценка, разбиране и ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма за целите на този закон и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се изготвя национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която се актуализира на всеки 2 години.  
 
Според чл. 96 от ЗМИП, въпросната национална оценка на риска се изготвя от постоянно действаща междуведомствена работна група, съставена от представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция "Митници", Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", компетентни специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и други държавни органи и институции с отделни правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и такива, които разполагат с данни и информация, необходими за изготвянето и актуализирането на националната оценка на риска.
 
Изготвената национална оценка на риска цели да даде ясни насоки на задължените субекти по чл. 4 от ЗМИП какво трябва да съобразят при изготвенето на индивидуални оценки на риска, Вътрешни правила и определянето на рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и съответно прилагането на мерките по този закон в съответствие с определения рисков профил.
 
Така според чл. 97 от ЗМИП, националната оценка на риска цели да установи сектори или области с по-ниска или по-висока степен на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма; разпредели и насочи по приоритетни области средствата и ресурсите за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма; гарантира изготвянето на подходящи правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма; осигури своевременен достъп на лицата по чл. 4 до необходимата информация, за да се улесни извършването на собствените им оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.
 
Въз основа на въпросната национална оценка на риска, лицата по чл. 4 от закона следва да изготвят своя собствена  оценка на риска. Това е изирчно изискване на чл. 98, ал. 1 от ЗМИП, съгласно който за да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, лицата по чл. 4 изготвят собствени оценки на риска, като отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка.
 
Въпросната собствена оценка на риска следва да е съобразена естествено с националната оценка на риска.  Това става ясно от нормата на чл. 99, ал. 1 от ЗМИП, съгласно която при изготвянето и актуализирането на собствената оценка на риска задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия.
 
Както стана ясно по-горе, законът изрично изисква и Вътрешните правила изготвени от задължените субекти, да са съобразени с информацията от националната оценка на риска и да съдържат ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти.
 
В тази връзка можем да кажем, че целта на Вътрешните правила е да създадат рамката и условията за осъществяване на дейността по прилагане на мерките срещу изпиране на пари, както и вътрешната организация и системата за вътрешен контрол върху изпълнението на мерките по ЗМИП, обучението на служителите и използването на техническите средства за предотвратяването и разкриване изпирането на пари.
 
Вътрешните правила установяват критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки или клиенти, условията и реда за събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация за операции или сделки.
 
Съдържанието на въпросните правила е легално определено от нормата на чл. 101, ал. 2 от ЗМИП. Те трябва да съдържат например ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти; правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;  условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация и други нормативно определени реквизити.
 
Както стана ясно по-горе, наред с мерките срещу изпиране на пари фиксирани в закона,  Вътрешните правила следва да включват и т.нар. рискови фактори. При идентифицирането на тези рискови фактори следва да се съобразят съответно наднационалната оценка на риска на Европейската комисия, националната оценка на риска и индивидуалната оценка на риска.
 
Така например в публикуваното на интернет страницата на ДАНС, резюме на Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в България (НОР) са посочени на първо място субектите, които са рискови с оглед изпирането на пари и икономическите сектори, които най-често се използват са прането на пари.
 
Посочва се, че се идентифицират редица икономически сектори, които обикновено се използват за изпиране на пари в различните му фази. Най-уязвимите за изпирането на пари икономически сектори включват горивата и въгледобива, търговията на едро и дребно, недвижимите имоти, транспорт и селско стопанство в контекста на измамите с еврофондове. Малките и средни предприятия се очертават като по-уязвими за рискове от изпиране на пари, тъй като не са обект на същия контрол от страна на държавата, на какъвто са подложени по-големите предприятия. Пример за това е секторът на недвижимите имоти, по отношение на който не се прилагат изисквания за лицензиране или регистрация и който не разполага с ефективен механизъм за саморегулация. В резултат на това по отношение на сектора е налице по-висока степен на уязвимост за инвестиране на средства с престъпен произход.
 
Имайки предвид така визираните рискови фактори по субекти и сектори, в националната оценка на риска (НОР) всяко задължено лице по ЗМИП трябва да се съобрази с тях при изготвянето на оценка риска, Вътрешните правила и съответно мерките срещу изпиране на пари, които предприема при встъпване на делови взаимоотношения с даден клиент или извършването на случайна операция. 
 
Именно въз основа на изготвените оценки на риска лицата, задължени по ЗМИП, определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по този закон в съответствие с определения рисков профил.
 
При изготвяне на оценките на риска и Вътрешните правила, задължените по ЗМИП лица отчитат, доколкото е приложимо, и рисковите фактори, посочени в чл. 16 - 20 от ППЗМИП.
Освен оценката на риска и вътрешните правила, лицата по чл. 4 от ЗМИП следва да изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаване с изискванията на ЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете за прилагането им. В плана се включва и текущо практическо обучение (чл. 67 от ППЗМИП).
 
Всички събрани и изготвени документи по ЗМИП и ППЗМИП се съхраняват така, че да бъдат на разположение на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, както и на съответните органи за надзор и на одиторите (чл. 68 от ЗМИП).
 
Срокът за съхранение по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМИП е 5 години. Този петгодишен срок може да бъде продължаван с две години.
 
Ако се установи при проверка, че вътрешните правила не отговарят на законовите изисквания, директорът на дирекция “Финансово разузнаване“ дава задължителни указания на лицата по чл. 4 за отстраняване на установените нередности. Указанията се изпълняват в едномесечен срок от получаването им и за това се уведомява дирекция „Финансово разузнаване“.
 
В случай че не се изпълнят указанията в този едномесечен срок, информация за неизпълнението се публикува на официалната интернет страница на ДАНС (чл. 103, ал. 8 и ал. 9 от ЗМИП).
 
Това е типичен пример за последващ контрол. Повод за него е проверка на лицето по чл. 4 от органите на агенцията, която може да има планов или инцидентен характер.
 
В обобщение следва да посочим, че изготвената оценка на риска, приетите вътрешни правила, както и планът за въвеждащо и продължаващо обучение по ЗМИП не подлежат на представяне в определен срок пред съответен контролен или надзорен орган, с изключените на правилата, приети по реда на чл. 101, ал. 4 ЗМИП, които се публикуват по реда на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМИП.
 
Тези документи обаче трябва да бъдат налице след изтичане на срока за приемане на вътрешните правила и задължително да се съхраняват от всяко лице по чл. 4 от ЗМИП по начин, че да дават възможност за своевременно представяне при проверка от органите по чл. 108 от ЗМИП.
 
Последното от задълженията на адресатите на ЗМИП, които ще разгледаме в настоящият кратък обзор на закона, e задължението да изготвят собствени оценки на риска, като отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка.
 
Именно въз основа на изготвените оценки на риска лицата, задължени по ЗМИП, определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по този закон в съответствие с определения рисков профил.
 
Професионалните организации и сдружения на адресатите на ЗМИП могат да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище.
 
При изготвяне на оценките на риска задължените по ЗМИП лица отчитат, доколкото е приложимо, и рисковите фактори посочени в чл. 16 - 20 от ППЗМИП.