Осигуряване по трудов договор и като самоосигуряващо се лице

Отговор: Съгласно чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, задължението за осигуряване на упражняващите по регистрация свободна професия възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно чл. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.
Следователно, ако лицето упражнява дейност по 8 дни в месеца, трябва да подава декларации за прекратяване и възобновяване на дейността в 7-дневен срок от възникването на тези обстоятелства всеки месец и наистина да не упражнява дейност през останалото време от месеца.
Осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Сборът от възнаграждението по трудовия договор и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.