Обща характеристика на туристическата дейност

Думата “Туризъм” има френски произход и означава почивка и развлечение с туристическа цел. По своята същност туризмът е икономическа дейност, насочена към  създаването, предлагането и реализирането на стоки и услуги. Конкретните туристически дейности са: 1) туроператорската и туристическата агентска дейност; 2) хотелиерството; 3) ресторантьорството; 4) предоставянето на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги в областта на туризма; 5) предоставянето на екскурзоводски услуги; 6) воденето на туристи в планинска и природна среда; 7) предоставянето на услуги за спорт.
 

В туризма се използват специфични понятия, като например:

1. Турист е посетител, чийто престой е най-малко 24 часа, като по този начин прекарва поне една нощ в посетената дестинация и целта на посещението е туризъм, отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, посещения на роднини и приятели, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно или друго събитие.
 

2. Туристически продукт е съвкупността от специфични стопански дейности и природни и антропогенни условия и ресурси в рамките на определена територия, предлагани и потребявани от туриста по време на неговото пътуване. 

3. Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена са пътувания, които включват настаняване за пренощуване и се осъществяват по предварително изготвена програма, като включват най-малко две от следните услуги: транспорт, настаняване и други допълнителни услуги, които се продават или предлагат на цена, включваща всички разходи за период по-дълъг от 24 часа. 

4. Основни туристически услуги са настаняване, хранене и транспортиране.
 

5. Допълнителни туристически услуги са услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, конгресни и делови прояви (организиране на срещи, конференции, семинари, обучения, презентации и други корпоративни събития), спортно-анимационни и водноатракционни услуги, здравни, спа и уелнес услуги, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, ски екипировка, превозни средства и на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, услуги, предоставяни от школи и клубове по танци, езда, ветроходство и други водни спортове, услуги, предоставяни от ски училища, и други услуги, предлагани и потребявани от туристите по време на тяхното пътуване и престой.
 

6. Туроператорска дейност е организирането на групови и/или индивидуални туристически пътувания с обща цена, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел.
 

7. Туроператор е лице, регистрирано Закона за туризма,  или вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на туроператорска дейност.
 

8. Туристическа агентска дейност е извършването на посредничество при: продажби на организирани туристически пътувания с обща цена на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване. 
 

9. Туристически агент е лице, регистрирано Закона за туризма, или вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на туристическа агентска дейност.
 

Разглеждан като перспективен отрасъл на икономиката,  осигуряващ значителни валутни приходи за страната, туризмът се характеризира със редица специфични особености, оказващи влияние върху организацията на синтетичното и аналитично отчитане на стопанските операции в туризма. По-съществените от тях са следните:

1. Характерна особеност на туризма е неговият преимуществено обслужващ характер, изразяващ се в предоставянето предимно на разнообразни услуги (основни и допълнителни). Следствие на преобладаващия относителен дял на услугите в туризма е фактът (както при всички останали услуги), че предлагането на услугата съвпада по време и място с нейната консумация или потребление. Именно това е и причината, поради която в този отрасъл се обръща особено значение на квалификацията на персонала. 

2. Туристическите услуги не могат да бъдат създадени предварително и „складирани настрана”, а в последствие при засилено туристическо търсене – „извадени” и предложени на клиента. Потенциалните туристи не могат да ги видят, да ги огледат, да ги пипнат, изобщо да се запознаят с тях преди самия момент на консумацията, когато вече са заплатили за тях. Решение на този недостатък предлагат туроператорите, които сключват договори с хотелите и след като формират пакетната цена на туристическия продукт, те го предлагат на световните туристически борси, където туристите могат да получат пълна информация за него. 

3. Уникална особеност в този отрасъл е, че при него стоките и услугите не се придвижват към потребителите, както в останалите икономически сектори, т.е. туристът за да потреби услугата трябва да отиде в обекта, в който я предлагат и да я използва там (на място). В туризма се наблюдава движение на туристите към туристическите обекти. Това са преди всичко рекреационно-туристическите ресурси, които са пространствено неподвижни – плаж, минерални извори и т.н. В резултат на това движение обслужващите съоръжения също така се насочват и установяват близо или покрай местата, посещавани от туристите. 

4. Характерна особеност е и силната зависимост между развитието на туризма и транспорта, по специално от пътническия транспорт. 

5. Основна характеристика на активния международен туризъм е, че той представлява своеобразен „скрит износ” на стоки и услуги. При посещение на чуждестранни туристи те потребяват продукти и услуги, резултат от провежданата туристическа дейност в страната, без да се налага те да бъдат експортирани от страната. 

6. Друга характерна особеност – сезонността на туристическите дейности. От една страна тя оказва негативно въздействие върху печалбата на туристическите обекти, предлагащи туристически услуги, но от друга тя дава възможност на природните рекриационни ресурси да се самовъзстановят, а местните общности да си „починат” от психологическото и физическото натоварване, на което са били подложени през туристическият сезон. 

7. Създаването и потреблението на туристическите услуги съвпада по време и място.

 8. Туристическият отрасъл е силно зависим от природните фактори, както по отношение на локализирането на туристическите съоръжения, така и при тяхната експлоатация.

9. За туризма е характерно специфично използване на ресурси като се създават обекти и явления, които по принцип не се оползотворяват от други стопански дейности (например плажове).

10. Възможностите за бърза реакция, поради промяна в  потребителското търсене са ограничени, поради което създаването на туристическия продукт зависи до голяма степен от възможностите за неговата реализация. В този аспект туристическата дейност е доста рискова.

Р
азвитието на туризма изисква и изграждането на подходяща инфраструктура в туристическия комплекс. Туристическите предприятия осъществяват обслужването на чуждестранни и български туристи (пряко или косвено), посредством организирането и осъществяването на различни видове дейности в туристическите обекти. Такива обекти са:

1. средства за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища; 

2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги; 

3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове; 

4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност; 

5. плажовете - плажове към естествени водни обекти (морски, речни и езерни) и плажове към изкуствени водни обекти (язовирни и към плувни басейни); 

6. ски-пистите - ски-писти за алпийски ски и сноуборд и ски-писти за ски-бягане; 

7. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги - балнеоложки, спортни, развлекателни и др.; 

8. музеите, резерватите, културните ценности по Закона за културното наследство; 

9. културните институти по Закона за закрила и развитие на културата националните паркове, природните паркове, резерватите, поддържаните резервати, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии. 

автор: доц. Светлозар Стефанов