Новото данъчно законодателство през 2016 година - обзор
Христо Досев
ЗКПО
В ДВ брой 95 от 08.12.2015 година е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с който се внасят редица промени в приложимото данъчно законодателство, считано от 01.01.2016 година. Част от засегнатите от промените данъчни норми са тези, свързани с данъчното третиране при разпределянето на дивиденти, отчитани от получателя им по метода на собствения капитал, както и данъчното третиране на приходите, отчетени в резултат на разпределение на дивиденти.
По силата на чл. 27, ал. 1 от ЗКПО, счетоводно отчетените от данъчно задължените лица приходи от дивиденти, в качеството им на съдружници (акционери) в други местни юридически лица и в чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, не се признават за данъчни цели, т.е. отчитащото се предприятие при определяне на своя данъчен финансов резултат следва със съответните суми да намали счетоводния си финансов резултат. Естествено правилното прилагане на материалния данъчен закон изисква да се съобразим, че въпросната данъчна постоянна разлика в посока на намаление на данъчния финансов резултат не се прилага при следните два случая:
≫ При счетоводно отчетени приходи от дивиденти, разпределени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;
и
≫ При установено скрито разпределение на печалба, което по силата на § 1, т. 4, буква „В” от Допълнителните разпоредби на ЗКПО е приравнено на дивидент.
В същото време обаче трябва да подчертаем, че по силата на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО с изключение на случаите при скритото разпределение на печалбата, не се считат за дивидент за целите на облагането с корпоративен данък, онези конкретни фактически обстоятелства, при които предприятието, което начислява (разпределя) сумите и, спазвайки приложимото счетоводно законодателство, е отчело съответните суми като текущ счетоводен разход – т.е. със съответните суми е намалило своя счетоводен финансов резултат – печалба или загуба. Поради тази причина, подобни отчисления, които по реда на счетоводното законодателство следва да се отчетат от платеца като разход и доколкото този разход е признат за данъчни цели, то при получателя тези суми, отчетени като приход, следва да се признават за данъчни цели и да съставляват елемент от данъчния финансов резултат на предприятието получател. Т.е. следва при подобна хипотеза счетоводно отчетения приход да не формира данъчна постоянна разлика. В тази връзка в ЗКПО е направена редакция и е добавена нова т. 3 към алинея 2 на чл. 27, която регламентира, че не се формира данъчна постоянна разлика (т.е. ще е налице признаване за данъчни цели на счетоводно отчетения приход), за онези начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото същите тези суми са признати за данъчни цели разходи (и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат) на предприятието, което разпределя сумите, без оглед на това как последното е отчело тези суми в своето счетоводство. По този начин, ако при платеца съответните подлежащи на разпределение суми се признават за данъчен разход (без оглед на счетоводното им отчитане), то на база новия чл. 27, ал. 2, т. 3 от ЗКПО същите суми, отчетени като счетоводен приход при получателя им, ще бъдат признати за данъчни цели и върху тях дружеството ще дължи корпоративен данък с данъчна ставка от 10 на сто.
По аналогия в нормативния текст на чл. 47а, ал. 4 е създадена нова т. 4, която следва да регламентира подобното данъчно третиране при разпределението на дивидент от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал. По начало чл. 47а, ал. 1 изисква при определяне на данъчния финансов резултат на инвеститорите (предприятия, които са акционери или съдружници в местни юридически лица или в чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство), които счетоводно са отчели подлежащите на получаване суми (дивиденти) по метода на собствения капитал, без да са отчетени счетоводни приходи, със съответните суми да се намали счетоводно отчетения финансов резултат (в текущата година, ако предприятието е финансова институция или в годината на отписване на инвестицията – в останалите случаи). По силата на новата т. 4 към чл. 47а, ал. 4 подобно намаление на данъчния финансов резултат няма да се прилага при инвеститора, когато дивидентите в резултат на разпределени суми представляват данъчно признат разход при разпределящото лице, без оглед на това какво е счетоводното отчитане при това разпределящо лице.
Важна подробност, която отстранява пропуск в законодателството, е свързана с промяната на чл. 160 от закона. До момента тя регламентираше единствено крайния срок на внасяне на дължимия корпоративен данък при прекратяване на предприятията, а именно в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването в Търговския регистър. Считано от 01.01.2016 година 30-дневния срок ще важи и по отношение на подаването на данъчна декларация, с която се декларира дължимият корпоративен данък към датата на вписване на прекратяването в Търговския регистър.
По отношение на преотстъпването на допълнително установен корпоративен данък по реда на чл. 171, ал. 1 от закона трябва да кажем, че считано от новата 2016 година подобно преотстъпване за съответната минала година по отношение на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, ще се прилага без да се определя началния срок, в който данъчно задълженото лице следва да изпълни всички изисквания, предвидени в ЗКПО за съответното преотстъпване на корпоративния данък. В този смисъл е направена и редакционна поправка на чл. 172, ал. 3 от закона, чийто променен текст идва да ни каже, че правото на преотстъпване се преустановява и в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази глава за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие единствено за преотстъпването по чл. 184 (данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната) във връзка с чл. 189 (данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие), а не за преотстъпването на данъка въобще по реда на глава двадесет и втора, какъвто бе текста на закона, действал до 31.12.2015 година. В закона е добавено, че когато неизпълнението на условията за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, възникне през периода за извършване на съответната първоначална инвестиция, преотстъпеният корпоративен данък по това облекчение се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.
Кръга на данъчно задължените лица, които няма да могат да ползват данъчни облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие, е разширен, като в него вече ще се включват и предприятията, извършващи дейности в отраслите транспорт, енергетика, включително и при първично производство, преработка и предлагане на пазара (а не само за производство, както бе преди) на селскостопански продукти, посочени в приложение № 1 на Договора за функционирането на Европейския съюз за съответната дейност.
Като цяло в ЗКПО са въведени значителни промени, свързани с данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната по реда на чл. 184 и тези, свързани с данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие по реда на чл. 189 от закона. Така например по отношение на данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната, законодателят е въвел поотделно изисквания както за:
☑ извършване на производствена дейност – в случаите на минимална помощ;
така и за
☑ извършване на производствена дейност в изпълнение на проект за първоначална инвестиция – в случаите на държавна помощ за регионално развитие.
По подобен начин в чл. 185 от ЗКПО законодателят диференцирано е определил специфичните случаи на преотстъпване както следва:
♦ Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините по чл. 183, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 188, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване;
и
♦ Лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 189, запазва това право за проекта за първоначална инвестиция за данъчните периоди, посочени в заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б“ на Българската агенция за инвестиции, но не по-късно от 2020 година.
Съществени промени търпят нормативните текстове на чл. 189 от закона, определящ условията за получаване на данъчно облекчение под формата на държавна помощ за регионално развитие. Във връзка с премахване на автоматичния характер на схемата за държавна помощ, считано от 01.01.2016 година се въвеждат четири групи условия, които следва да се спазват от всяко данъчно задължено лице, което би искало да прилага данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие. В този смисъл новият текст на нормата на чл. 189 от ЗКПО е конституиран така, че отчита тези четири групи условия, а именно:
✓ Общите условия за ползване на помощта;
✓ Условията, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта;
✓ Условия, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея;
както и
✓ Допълнителни условия в случаите, когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или от единен инвестиционен проект.
Новите изисквания, които са включени в общите условия, са:
✘ Въвежда се формуляр за кандидатстване за помощ по образец, който данъчно задълженото лице следва да подаде най-късно преди започване изпълнението на проекта за първоначална инвестиция до изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции;
✘ За да може да ползва данъчното облекчение, данъчно задълженото лице следва да е получило разрешение от Българската агенция за инвестиции чрез заповед [1]; със заповедта се потвърждава, че помощта има необходимия стимулиращ ефект и изрично се вписва максимален размер, интензитет и срок на помощта.
Нови изисквания, които са включени в условията, оказващи влияние върху размера и интензитета на помощта са:
❏ Размерът на определената в заповедта помощ не може да се надвишава, независимо от спазване на интензитета на помощта;
❏ Намаляването на размера на приемливите разходи за съответната първоначална инвестиция в хода на изпълнение на инвестицията не може да доведе до надвишаване на вече определения в заповедта интензитет;
❏ За да бъде одобрен проект за първоначална инвестиция на големи предприятия, размерът на помощта е необходимо да съответства на нетните допълнителни разходи за реализиране на първоначалната инвестиция в съответната община в сравнение със съпоставителния сценарий без помощ.
Нови изисквания, които са включени в условията, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея, са:
❍ Променя се срокът за изпълнение на първоначалната инвестиция, като същата е необходимо да бъде извършена в срок до 4 календарни години, в т.ч. годината на получаване на заповедта;
❍ Променя се изискването, което предвижда за определена първоначална инвестиция необходимост приемливите разходи да надвишават с поне 200 на сто, не данъчната, а балансовата стойност на активите, които се използват повторно към 31 декември на годината, преди започването на изпълнението на първоначалната инвестиция;
❍ Стойността на приемливите разходи за активи, включени в първоначална инвестиция, свързана със съществена промяна в общия производствен процес, трябва да превишава сумата на счетоводните разходи за амортизации на активите, свързани с дейностите, които ще бъдат модернизирани, за предходните три отчетни периода.
За целите на последните две условия се препраща към стойностите, които са определени съгласно приложимото счетоводно законодателство.
Нови изисквания, които са включени в допълнителните условия, в случите когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или от единен инвестиционен проект са:
❖ Предвидена е промяна, съгласно която за случаите на голям инвестиционен проект, за който е необходимо положително решение от ЕК, общата стойност на помощта, над която е необходимо такова решение, да се определя на равнище група;
❖ Новите насоки изискват въвеждане на понятието единен инвестиционен проект, като във връзка с такъв проект се въвежда ограничение, съгласно което, когато помощ се предоставя на данъчно задължено лице за инвестиция, считана за част от единен инвестиционен проект, помощта трябва да бъде намалена за приемливите разходи, надвишаващи 50 милиона евро.
По отношение на преотстъпването на дължимите авансови вноски за корпоративния данък новата ал. 2 на чл. 91 регламентира, че за годината, в която е получена заповед по чл. 189, т. 1, буква „б“, преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта.
Изпълнението на Решението на Европейската комисия за държавна помощ за регионално развитие по чл. 189 се осигурява от Българската агенция за инвестиции, Националната агенция за приходите и Министерството на финансите съобразно компетентността им, включително:
❯ От Българската агенция за инвестиции – по отношение потвърждаване на условията и издаване на заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б“;
❯ От Националната агенция за приходите – по отношение на контрола, докладването и прозрачността на схемата;
❯ От Министерството на финансите – по отношение на управлението на схемата и уведомяване на Европейската комисия за всички планове за изменение на схемата, по реда на Закона за държавните помощи.
За правилното прилагане на закона в частта му за данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, са направени редица изменения в легалните дефиниции на понятията като: „Първоначална инвестиция”; „Дата на предоставяне на помощта” (за целите на чл. 188, 189 и 189б). Изменена е и дефиницията на понятието „Юрисдикции с преференциален данъчен режим”. Също така са създадени нови понятия, както следва: „Големи предприятия”; „Започване на изпълнението”; „Стоманодобив”; „Производство на синтетични влакна”; „Равнище група”; „Единен инвестиционен проект”; „Транспорт”; „Летища”; и „Производствен обект”.
Внимание! С преходните и заключителни разпоредби на ЗКПО се урежда следното:
❢ Данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се прилага за проекти за първоначална инвестиция, които са започнали след влизането в сила на схемата за държавна помощ и след подаването на формуляр за кандидатстване за помощ, но преди 1 януари 2021 година.
❢ Данъчното облекчение по чл. 184, за което министърът на финансите е уведомил Европейската комисия по реда на чл. 8 от Закона за държавните помощи, представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 година. Корпоративният данък за 2015 г. се преотстъпва, в случай че е подаден формуляр за кандидатстване в срок от 1 януари 2016 година до 29 февруари 2016 година, налице е одобрение от страна на Българската агенция за инвестиции до 31 март 2016 година и са изпълнени всички условия на този закон за прилагане на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, като за целите на чл. 184, т. 1, буква „б“ се прилага списъкът на общините с равнище на безработица със или над 25 на сто по-високо от средното за страната за 2014 година. Преотстъпване на авансови вноски за 2015 година. не се допуска. След постановяване на положително решение от Европейската комисия министърът на финансите не следва да изготвя индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези, извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189.
❢ Правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 184 във връзка с чл. 189 се прилага до 31 декември 2020 година, в т.ч. за корпоративния данък за 2020 година.
❢ Данъчното облекчение по чл. 184, за което министърът на финансите е уведомил Европейската комисия по реда на чл. 8 от Закона за държавните помощи, представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 година. Корпоративният данък за 2015 г. се преотстъпва, в случай че е подаден формуляр за кандидатстване в срок от 1 януари 2016 година до 29 февруари 2016 година, налице е одобрение от страна на Българската агенция за инвестиции до 31 март 2016 година и са изпълнени всички условия на този закон за прилагане на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, като за целите на чл. 184, т. 1, буква „б“ се прилага списъкът на общините с равнище на безработица със или над 25 на сто по-високо от средното за страната за 2014 година. Преотстъпване на авансови вноски за 2015 година. не се допуска. След постановяване на положително решение от Европейската комисия министърът на финансите не следва да изготвя индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези, извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189.
❢ Правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 184 във връзка с чл. 189 се прилага до 31 декември 2020 година, в т.ч. за корпоративния данък за 2020 година.
ЗДДФЛ
С §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в ДВ брой 95 от 08.12.2015 година се правят допълнения и изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Като необлагаеми доходи по реда на чл. 13, ал. 1 от закона вече ще се считат и средствата, получени по програма „Еразъм +” на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, тъй като програмата „Еразъм +” е част от стратегията за борба с младежката безработица в Европейския съюз и подпомага усилията на участващите държави да оползотворяват ефективно потенциала на европейския човешки талант и социален капитал, като утвърждава принципа на учене през целия живот, посредством предоставяне на подкрепа за формално, неформално и самостоятелно учене във всички области на образованието, обучението и младежта.
С промяната на чл. 30 от ЗДДФЛ се дава възможност на данъчно задължените физически лица да приспадат от годишната си данъчна основа по реда на чл. 29 от закона вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. По реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
По подобен начин са направени промени във връзка с приспадане на дължимите здравни осигуровки по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО при годишното изравняване на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, при годишното изравняване на доходите от прехвърляне на права или имущество, както и при годишното изравняване на доходите от други източници. Поради тази причина са променени съответно чл. 32, чл. 34 и чл. 36 от закона.
В чл. 32 от ЗДДФЛ се допълва, че годишната данъчна основа от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество по чл. 31 от ЗДДФЛ ще може да се намали с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 31 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. По реда на чл. 34 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход, а по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход от други източници по реда на чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Промени има и при облагането с окончателен данък на брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот" по реда на чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ. Съгласно изменението на чл. 38, ал. 9 от закона, няма да се облагат с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 8 онази част от вноските/ премиите, придобити предварително, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ, отнасящо се до направените от работодателя социални разходи до 60 лева месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот", отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност.
Считано от началото на новата 2016 година се въвежда авансово облагане на паричните доходи със случаен и нерегулярен характер (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.) по чл. 35 от ЗДДФЛ. Посредством новосъздадения чл. 44а, паричните доходи по чл. 35 ще се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка ще се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, като задължението да определя и удържа авансовия данък е на платеца. Удържаният от предприятието или самоосигуряващото се лице авансов данък по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ следва да се внесе в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие, авансов данък не се удържа и внася, освен ако лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържането на такъв данък. В тези случаи, спазвайки изискванията на чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ, удържаният през четвъртото тримесечие авансов данък следва да се внесе от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.
Съгласно действащото до 31.12.2015 година законодателство, дипломатическите представителства не се считат за работодател така, както е вложен смисъла на понятието в § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Поради тази причина дипломатическите представителства не са задължени по силата на ЗДДФЛ да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения, изплатени на българския персонал [2]. Поради тази причина местните физически лица, които получават доходи по трудови правоотношения от дипломатическите представителства на територията на Република България, трябва сами да определят и да внасят дължимия от тях данък посредством подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, дори и в случаите, когато лицата са получили доходи единствено от трудови правоотношения с дипломатическите представителства. В тази връзка е допълнена легалната дефиниция на понятието „Работодател” по реда на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, като за работодател ще се счита и дипломатическо представителство на друга държава, което е избрало да определя, да удържа и да внася данък за доходи от правоотношения по § 1, т. 26 от ДР, сключени с местни физически лица, във връзка с извършваните от него функции в Република България.
Важна особеност е фактът, че този избор се упражнява, като в срок до 31 декември на предходната година представителството уведоми компетентната ТД на НАП, че желае да удържа и да внася данък по реда на този закон за местния персонал, като изборът се прилага за неопределен брой данъчни години без прекъсване и може да се прекратява, ако в срок до 30 ноември на предходната година дипломатическото представителство писмено уведоми за това компетентната ТД на НАП.
Внимание! За финансовата 2016 година дипломатическите представителства могат да направят това уведомяване в срок до 31.01.2016 година.
За разпореждане с финансови активи по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с прилагането на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за определяне на необлагаемите доходи за целите на закона вече ще се считат и сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти [3].
В ЗДДФЛ считано от 01.01.2016 година се прави редакционна поправка, като навсякъде изразът „републиканския бюджет” се заменя с израза „държавния бюджет”.
ЗМДТ
С §18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в ДВ брой 95 от 08.12.2015 година се правят допълнения и изменения в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). По реда на чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗМДТ се освобождават от данък върху недвижимите имоти за определен период от време сградите, въведени в експлоатация преди 01.01.2005 г. (респективно преди 01.01.1990 година) и получили сертификати с клас на енергопотребление "B"/ „С” (респективно сертификати с клас на енергопотребление „С”/ "D"). С новосъздадената ал. 7 към чл. 24 това освобождаване от данък върху недвижимите имоти не се прилага в случаите, в които сградата е получила сертификат с клас на енергопотребление в резултат на предприети мерки за енергийна ефективност, финансирани с публични средства.
По отношение на сроковете за плащане на данъка върху недвижимите имоти в ЗМДТ е направена промяна, според която определените в чл. 28, ал. 1 срокове - до 30 юни и до 31 октомври на годината, ще се прилагат единствено до вече придобитите през минали години недвижими имоти, както и до новопридобитите недвижими имоти преди изтичането на тези срокове. В случай че недвижимите имоти са придобити след 31 октомври на текущата година, данъкът върху недвижимите имоти следва да се заплаща от данъчно задълженото лице в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.
Съгласно промените в ЗДМД, влизащи в сила считано от 01.01.2016 година, освобождаването от плащане на данък върху превозните средства по реда на чл. 58, ал. 1 от закона вече ще се прилага и до превозните средства на Държавната агенция „Технически операции” за изпълнение на дейностите, определени със закон.
От 2014 година не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната. Считано от 2016 година се разширява обхватът на имотите, върху които не се дължи такса за битови отпадъци в горецитираната хипотеза, а именно и върху поземлените имоти, върху които са построени молитвените домове, храмове и манастири. Единственото условие за да се приложи това освобождаване на плащане на таксата е изискването имотите да не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им богослужебна дейност.
Отлага се с една година от 01.01.2016 година на 01.01.2017 година влизането в сила на изискването, че данъчната основа за определяне на таксата за битовите отпадъци не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, както и срока до 30.03.2015 година на до 31.03.2016 година, в който Министерският съвет, съвместно с Националното сдружение на общините в Република България, е длъжен да разработи методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които да послужат за определяне размера на таксата за битови отпадъци по смисъла на чл. 66 и 67 от ЗМДТ.
ЗНАП
С §22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в ДВ брой 95 от 08.12.2015 година, се правят съответните изменения в Закона за Националната агенция по приходите. Съгласно приетите поправки на чл. 25а, органите и служителите на агенцията са длъжни да опазват тайната на получената от Българска народна банка (БНБ) информация и да я използват само за целите на извършваните от тях проверки и ревизии. Редът и начинът за предоставяне на информацията ще се определят със съвместна инструкция на изпълнителния директор и ресорния подуправител на БНБ, отговарящ за информационната система по чл. 56 от Закона за кредитните институции.
Закон за ограничаване на плащанията в брой
С §23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в ДВ брой 95 от 08.12.2015 година, се прави съществена промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Считано от 01.01.2016 година се намалява от 15 000 на 10 000 максималната граница, за която при равнение или надвишение плащанията на територията на страната трябва задължително да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането. Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот.
ЗДДС
С §19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в ДВ брой 95 от 08.12.2015 година, се изменя § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обнародван в ДВ брой 98 от 2013 година, с което се удължава срока от 31 декември 2015 година на 31 декември 2018 година на действието на механизма за обърнатото данъчно начисляване на ДДС при доставки на зърнени храни и индустриални култури съгласно Част втора на приложение № 2 към Глава деветнадесета „а” от Закона за данък върху добавената стойност.
С § 20 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в ДВ брой 95 от 08.12.2015 година, се правят и други промени в Закона за данък върху добавената стойност. По силата на новата т. 3 към чл. 6, ал. 4 от ЗДДС, няма да се счита на приравнена на възмездна доставка на стока отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.
По аналогичен начин няма да се счита за приравнена на възмездна доставка на услуга по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.
В ЗДДС се прави допълнение в разпоредбата, определяща мястото на изпълнение на доставка при условията на дистанционна продажба. Така, считано от 01.01.2016 година за да се счита, че мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, следва да бъде спазено и още едно (трето на брой) условие от закона, а именно стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната. В случай че стоката се изпраща от територия извън страната, няма да е налице дистанционна продажба с място на изпълнение територията, на която транспортът приключва.
В същото време е въведено и ново (трето на брой) изискване за определяне на територията на страната (България) като мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба, а именно изискването транспортът да приключва на територията на страната.
По отношение на датата на възникване на данъчното събитие в чл. 25, ал. 3 е добавена нова т. 7, според която:
☛ При предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит (чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС);
и
☛ По безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице (чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС),
данъчното събитие възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена съответната услугата по чл. 9, ал. 3, т.1 и т. 2.
По силата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. С допълнението на чл. 27, ал. 2 от закона, влизащо в сила считано от 01.01.2016 година се пояснява, че при определяне на сумата на направените преки разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, ако се използваха в дейността на лицето, се вземат предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит, включително за движими вещи, съответно за период от 20 години - за недвижимите вещи. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече 5 или 20 години, определени в зависимост от вида на стоката (движима или недвижима вещ). Възприетият способ в закона за определяне на изхабяването съответства на установеното от Съда на ЕС правило, според което срокът на изхабяване трябва да е съобразен със срока за извършване на корекции на приспаднат данъчен кредит.
Когато стоката се използва едновременно и за независимата икономическа дейност на лицето, за целите на формирането на данъчната основа на предоставената услуга ще се взема предвид само частта от данъчната основа на стоката, която отговаря на степента на използването на стоката за цели, различни от независимата икономическа дейност. В този смисъл е направена промяната в чл. 27, като е създадена нова ал. 6 според която, когато в разглежданата хипотеза имаме едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.
Считано от 01.01.2016 година освободена доставка, свързана със здравеопазването ще бъде и предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето.
По същия начин считано от новата 2016 година като освободена доставка, свързана с финансови услуги, ще бъде не само сделката по договаряне, но и услугата по изработка, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност.
Разширен е и кръгът на данъчно задължените лица, на които по принцип законът възстановява данъка в 30-дневен срок от подаване на справката-декларация, а именно когато лицето осигурява достъп до железопътната инфраструктура и е усвоило средства по проекти, финансирани по Оперативна програма "Транспорт 2007 - 2013", Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020", Европейска програма "Механизъм Свързана Европа" и Трансевропейска транспортна мрежа ТЕН-Т, до приключването им.
При специалната регистрация за прилагане на режим в Съюза във връзка с предоставянето на електронни и далекосъобщителни услуги и услуги за радио и телевизионно излъчване на данъчно задълженото лице вече ще се дава право да се декларират освен банкова сметка в евро, и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. Също така считано от 01.01.2016 година при надвнесен данък от данъчно задължено лице, регистрирано за прилагане на режима извън Съюза по реда на чл. 154 от ЗДДС; за прилагане на режим в Съюза по реда на чл. 156 от ЗДДС; или регистрирано за прилагане на режима извън Съюза в друга държава членка, ще се възстановява по банкова сметка, различна от сметка в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България, като всички банкови такси във връзка с възстановяването на данъка, както и с обмяната на валутата са за сметка на данъчно задълженото лице.
Новото данъчно законодателство предвижда нови и изменение на някои вече въведени административнонаказателни санкции.
На първо място са изменени текстовете за налагане на административни наказателни разпоредби при неначисляване на данък в предвидените в закона срокове. За целта от една страна е допълнен текстът на чл. 180, ал. 1, съгласно който при извършване на повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.
От друга страна ал. 3 и 4 на чл. 180 са изцяло променени и предвиждат редуциран размер на налаганата глоба или имуществена санкция, ако лицето е начислило данъка:
➡ в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. В този случай размерът на глобата или имуществената санкция ще бъде в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева, а при повторно нарушение- не по-малко от 400 лева.
➡ след изтичане на посочените по-горе 6 месеца, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. При това нарушение, глобата, съответно имуществената санкция, считано от 01.01.2016 година ще бъде в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 800 лева.
Тъй като режимът на доставчик/получател – петролна база на действалия до 31.12.2015 година чл. 118, ал. 7 от закона е отменен, от 01.01.2016 година е отменена и легалната дефиниция на понятието „Петролна база”, дадена в § 1, т. 68 от ДР на ЗДДС, като данъчно задължените лицата, отговарящи на изискванията на този режим е даден 6-месечен срок (в срок до 30.06.2016 година) да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС.
ДОПК
В първия петък на месец декември 2015 година – в ДВ брой 94, бе обнародван Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Една съществена част от промените в ДОПК, влизащи в сила от началото на 2016 година, са свързани с опазването и разкриването на данъчната и осигурителна информация, както и за автоматичния обмен на финансовата информация в областта на данъчното облагане. С цел да може бизнесът и предприемачеството да бъдат своевременно осведомени за методите и работата на органите по приходите във връзка с производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители, настоящият материал ще акцентира върху въпросните изменения в кодекса.
По начало органите и служителите на НАП, включително и експертите и специалистите и всички други лица, на които е предоставена или им е станала известна в хода на тяхната работа данъчна и осигурителна информация, имат задължението да я пазят в тайна и да не я разгласяват. В същото време обаче, тази предназначена за опазване информация в определени от ДОПК ситуации подлежи на предоставяне при извършването на обмен на информация с други държави по силата на влезли в сила международни договори, по които Република България е страна, или при условия, специално регламентирани в ДОПК. В тази връзка съгласно обнародваните промени, не се счита за нарушаване на ДОПК разширяването на кръга по предоставянето на данъчна и осигурителна информация, свързана с прилагането на схеми и мерки за подпомагане Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз.
С промяната на чл. 74 от ДОПК, считано от 01.01.2016 година, данни, представляващи данъчна и осигурителна информация вече ще могат да се предоставят и по:
♢ Писмено искане на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите или определено от него лице - във връзка с провеждано административно разследване;
♢ Писмено искане на митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му, при условия и по ред, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите;
♢ Искане на министъра на финансите или друг определен в закон орган във връзка с правомощията им по чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 3 от Закона за международния търговски арбитраж.
Във връзка с процедурите за обмен на информация с други държави, считано от 01.01.2016 година и във връзка с превеждане текстовете на кодекса в съответствие с препоръките на Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, в Глава шестнадесета е създаден нов раздел IIIа, имащ за цел да регламентира процедурите по автоматичния обмен на финансовата информация в областта на данъчното облагане.
За целта в ДОПК е определено, че автоматичният обмен на финансовата информация представлява системното предоставяне на информацията по чл. 142б, ал. 1 на участващата юрисдикция относно лицата, които са местни лица за данъчни цели на тази участваща юрисдикция, без отправено искане и на предварително определени интервали от време. Посредством новия чл. 142б в кодекса изрично се определя обхватът на предоставяната посредством автоматичния обмен информация за всяка финансова сметка, която се поддържа от предоставяща информация финансова институция, с титуляр едно или повече лица, за които се предоставя информация, или с титуляр пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, при условие че е идентифицирана като такава съгласно процедурите за комплексна проверка, а именно:
✔ Имена/ наименование, адрес, участваща юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане (в случай на физическо лице) на всеки титуляр на сметка, който е лице, за което се предоставя информация;
✔ Когато титуляр на сметка е образувание, което след прилагане на процедурите за комплексна проверка е идентифицирано като пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация - наименование, адрес, данъчен номер и участваща юрисдикция или друга юрисдикция, на която образуванието е местно лице за данъчни цели, както и имена, адрес, участваща юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане на всяко контролиращо лице, за което се предоставя информация;
✔ Номер на сметката или функционален еквивалент - при липса на номер;
✔ Наименование и идентификационен номер на предоставящата информация финансова институция;
✔ Наличност или стойност по сметката, включително в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор - откупната стойност или стойност при отказ, към края на съответната календарна година или към датата, на която е закрита сметката;
✔ В случай на попечителска сметка:
а) общият брутен размер на лихвите, общият брутен размер на дивидентите и общият брутен размер на други доходи, възникнали във връзка с активите, държани по сметката, платени или начислени по сметката (или във връзка със сметката) през календарната година,
и
б) общият размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи, платени или начислени по сметката през календарната година, по отношение на които предоставящата информация финансова институция е действала като попечител, посредник, пълномощник или по друг начин като агент на титуляря на сметката;
✔ В случай на депозитна сметка - общият брутен размер на лихвите, платени или начислени (заверени) по сметката през календарната година;
✔ В случай на сметка, която не е посочена в предходните две позиции - общата брутна сума, платена или начислена по сметката в полза на титуляря през календарната година, по отношение на която предоставящата информация финансова институция е задължена, включително сумарния размер на погасителните плащания в полза на титуляря на сметката през календарната година.
Информацията - предмет на автоматичния обмен - се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, по ред и във формат, утвърдени от изпълнителния директор на НАП.
Посредством новите текстове на ДОПК се регламентират общите правила и процедури за:
✧ Комплексна проверка,
✧ Комплексната проверка на сметки на физически лица;
✧ Комплексната проверка на сметки на образувания;
✧ Специалните правила за комплексна проверка,
✧ Събирането на информация и съответно за поверителността на информацията и защитата на личните данни;
както и
ü Правилата за ефективното прилагане.
За коректното прилагана на правилата и процедурите по автоматичния обмен на финансовата информация по смисъла на глава шестнадесета, раздел ІІІа от ДОПК, в § 1а от ДР са дадени 60 на брой легални дефиниции на понятия, използвани в кодекса.
ЗАДС
На 27.11.2015 година в ДВ брой 92 бе обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Като цяло замисълът на промените, въведени в ЗАДС, според вносителите на законопроекта в лицето на министерски съвет са свързани с усъвършенстване на данъчното законодателство и прецизиране на разпоредбите на закона с цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото прилагане на закона, както и съобразяване със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. С новоприетите промени се цели въвеждането на мерки за предотвратяване на възможностите за злоупотреби и отклонение от акцизно облагане чрез неправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение, както и за усъвършенстване на контрола, осъществяван от митническите органи за ефективна превенция и борба с нерегламентираните продажби на тютюневи изделия. Като едни от най-често коментираните промени можем да посочим тези, свързани с изменените условия, на които следва да отговаря специализираният малък обект за дестилиране, както и въведените ограничения във времето, през които имат право да работят подобни обекти.
Още в началото следва да обърнем внимание, че с промените в ЗАДС се разширява и кръгът на данъчно задължените лица по закона. Посредством новата алинея 2 на чл. 3 от закона, данъчно задължени по смисъла на ЗАДС са и лицата когато са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично. За целите на правилното прилагане на закона трябва да отбележим, че посредством промените са изменя и дефиницията на понятието „Специализиран малък обект за дестилиране”, като считано от 01.01.2016 година за такъв ще се смята този, който кумулативно отговаря на следните две условия:
1. Същият е правно и икономически независим от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз;
2. Същият е с обща вместимост на съдовете до 500 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица за тяхно лично и семейно потребление - до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.
Освен намалената вместимост от 1 000 на 500 литра на съдовете, с които се вари ракията за лични цели, другата новост, с която трябва да се съобразят данъчно задължените лица, е въвеждането на изискването за правна и икономическа независимост от който и да е друг обект за дестилиране, както и забраната за осъществяване на дейността с предоставен лиценз. В този смисъл в § 78, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона се казва, че лицата, които и до момента имат съдове за варене на етилов алкохол (ракия) с обща вместимост до 500 литра включително, могат да продължат да ги използват и през 2016 година, при условие, обаче, че подадат пред компетентното митническо учреждение декларация, с която да декларират своята правна и икономическа независимост от който и да е друг обект за дестилиране и че не осъществяват дейността си по предоставен лиценз. По този начин частните казани за варене на ракия ще отговорят и на второто (нововъведено) изискване на понятието „Специализиран малък обект за дестилиране”, което влиза в сила считано от началото на новата година, необходимо за законното им функциониране след влизане в сила на промените в ЗАДС. Следва да отбележим, че законодателят е въвел междинен период от три месеца, в който съответната декларация следва да бъде представена пред компетентното митническо учреждение, с цел привеждане на заварените случаи с изискванията на новото законодателство. Т.е. лицата, варящи ракия в казани с вместимост до 500 литра, ще имат задължението в срок до 31 март 2016 година да декларират изискваната информация. Във всички останали случаи, когато лицата, извършващи дейност като специализиран малък обект за дестилиране с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, се задължават да приведат дейността си в съответствие с изискванията на променения ЗАДС в 6-месечен срок от влизането му в сила – т.е. до 30 юни 2016 година.
Непроменено остава изискването със специализирания малък обект за дестилиране да се произвежда ракия (етилов алкохол) от грозде и плодове – собствено производство за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра годишно на семейство.
Важно за ценителите на домашната ракия! Производство на алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракия) в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране може да се извършва единствено през периода от 1 юли до 31 декември.
Извън горните случаи се разрешава производството на алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране след писмено уведомление до началника на компетентното митническо учреждение, подадено в 14-дневен срок преди извършване на дейността.
С промяна на ЗАДС се разширява и кръгът от освободените от акциз крайни потребители, като до 31.12.2015 година те се ограничаваха единствено до Едноличните търговци и до юридическите лица, а след влизане в сила на законовите промени кръгът се разпростира до всички лица, имащи право да получават не само енергийни продукти, но и вече се включва и денатуриран по специален метод етилов алкохол, който се използва за освободени от акциз цели въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.
С цел нееднозначното тълкуване и прилагане на законодателството, с промените в ЗАДС се създават и също така прецизират редица определения на понятията като: „Етери, произведени от биоетанол“; „Енергиен продукт за отопление“; „Правно и икономически независим специализиран малък обект за дестилиране”; „Енергия от възобновяеми източници”; „Мажоритарен съдружник или акционер” и „Неуредени публични задължения”.
Така например промяната на понятието „Енергиен продукт за отопление“ е наложена от нееднозначното му тълкуване, което би могло да доведе до издаването на удостоверения за освободен от акциз краен потребител на лица, които използват енергийните продукти като гориво за отопление.
С промяната на чл. 22, ал. 2 от ЗАДС, считано от 01.01.2016 година се регламентира директното освобождаване от облагане с акциз на денатурирания по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация.
Увеличена е максималната вместимост в литри – от 3 на 5 - за смазочните масла, предварително опаковани в потребителски опаковки ,по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, които са освободени от облагане с акциз.
Данъчно задължените лица следва да знаят, че освобождаването от акциз за денатурирания по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация, както и за освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗАДС, се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като такова удостоверение не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
Считано от 01.01.2016 година са добавени други две нови основания, на базата на които началникът на митницата има право да прекрати действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител, а именно:
✗ Когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител; и
✗ Когато лицето престане да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 22, ал. 2 или чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5.
Според изменения чл. 24ж от ЗАДС при възстановяването на платения акциз за електрическа енергия се намалява срокът от тримесечен на двумесечен от постъпване на искането и необходимите документи, през който началникът на компетентната митница следва да се произнесе с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично. В същото време е намален от 14 дневен на 7 дневен срокът на отстраняване на нередностите (в който спира да тече двумесечният срок) при констатиране от страна на началника на компетентната митница на непълноти или нередности в подадените документи.
Посредством изменението на чл. 27, ал. 4 от ЗАДС е решен един законодателен пропуск, който досега не регламентираше краен срок, в който отказът за недължимо платения или подлежащ на възстановяване акциз може да се обжалва пред директора на Агенция „Митници”. Съгласно внесените промени считано от 01.01.2016 година такова обжалване може да стане в 14-дневен срок, като се запазва срокът от 45 дена от датата на получаването на жалбата, в който директорът на Агенция „Митници” има задължението да се произнесе. Променен (съкратен) е срокът, в който акцизът следва да бъде възстановен, считано от влизане в сила на акта за възстановяване. Вместо в 14-дневен срок, промененият ЗАДС въвежда съкратен 7-дневен срок.
По отношение на данъчната основа на стоките, които се облагат с акциз, следва да кажем, че считано от 01.01.2016 година такава се предвижда и за втечнения биогаз и биогаз в газообразно състояние, а именно горна топлотворна способност, измерена в гигаджаули по подобие на природния газ. Следва да се има предвид, че от 01.01.2016 година, при използване на енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия данъчната основа за облагане с акциз за произведената топлинна енергия ще се определя върху 30 на сто от общото количество на използваните енергийни продукти за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия.
С приемането на новия чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС освободените от акциз крайни потребители, считано от 01.01.2016 година ще подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона, като същата ще може да се подава и по електронен път. С новосъздадения чл. 28а от закона се въвежда задължението на освободените от акциз крайни потребители да подават ежемесечен отчет за използваните енергийни продукти по ред, начин и във формат, определени в правилника за прилагане на закона. Срокът за подаването на отчета съвпада с този за подаване на рекапитулативната декларация по чл. 87а, ал. 1.
По отношение на въпроса, който най-много интересува данъчно задължените лица и чийто ефект пряко засяга крайните потребители, а именно новите акцизни ставки, можем да кажем следното:
➱Акцизните ставки върху моторните горива, считано от 01.01.2016 година, се променят както следва:
⚬ За газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – от 645 на 646 лева за 1 000 литри (т.е. увеличение с 1 лев);
⚬ За керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - от 645 на 646 лева за 1 000 литри (т.е. увеличение с 1 лев);
⚬ За безоловен бензин, използван в транспорта, с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49, в който съдържанието на биоетанол с код по КН 2207 20 00 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – от 688 на 0 лева (т.е. за тази група акцизни стоки акциза се отменя);
⚬ За газьол, използван в транспорта, с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, в който съдържанието на биодизел с код по КН 3824 90 99 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – от 596 на 0 лева (т.е. за тази група акцизни стоки акциза се отменя);
⚬ За тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 – от 645 на 646 лева за 1000 килограм (т.е. увеличение с 1 лев);
⚬ За биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 - 0 лева за 1 гигаджаул (т.е. няма акцизно облагане на тази група акцизни стоки);
⚬ Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по ал. 1, от 645 на 646 лева за 1000 литра или 1000 килограма в зависимост от определената данъчна основа.
➱ Акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление, считано от 01.01.2016 година се променят както следва:
За газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – от 50 на 646 лева за 1 000 литра (т.е. увеличение от 596 лева);
⚬ За тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69, други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99 и за енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2707 99 99, 2710 91 и 2710 99 – от 50 на 400 лева за 1 000 килограма (т.е. увеличение от 350 лева);
⚬ За керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 – от 50 на 646 лева за 1 000 литра (т.е. увеличение от 596 лева);
⚬ За биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 - 0 лв. за 1 гигаджаул т.е. няма акцизно облагане на тази група акцизни стоки);
Внимание! По силата на променения чл. 34, ал. 1 от ЗАДС, за целите на прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 - 5 и чл. 26, ал. 2 газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0 се маркират при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
➱ Акцизните ставки върху цигарите с влизане в сила на промените в закона, считано от 01.01.2016 година се променят както следва:
⚬ На специфичния акциз – от 101 на 70 лева на 1 000 къса (т.е. намаление от 31 лева на 1 000 къса);
⚬ На пропорционалния акциз:
а) от 25 на 38 на сто от продажната цена – от 1 януари 2016 година (т.е. увеличение от 13% от продажната цена);
б) от 27 на 40 на сто от продажната цена – от 1 януари 2017 година (т.е. увеличение от 13% от продажната цена);
в) от 28 на 42 на сто от продажната цена – от 1 януари 2018 година (т.е. увеличение от 14% от продажната цена).
Размерът на акциза на цигарите не трябва да е по-малък от:
☒ 161 лева за 1000 къса от 1 януари 2016 година;
☒ 167 лева (преди 168 лева) за 1000 къса от 1 януари 2017 година;
и
☒ 177 лева за 1000 къса от 1 януари 2018 година.
По реда на променения чл. 57а от ЗАДС, на задължителна регистрация по този закон подлежат и лицата които:
✱ Продават собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници от централа с обща инсталирана мощност до 5 MW, на потребители за битови и/или стопански нужди;
✱ Потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 5 MW, с изключение на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия за битови нужди;
✱ Произвеждат и продават биогаз за стопански нужди, както и лицата, които произвеждат и потребяват биогаз за собствени нужди, с изключение на лицата, които потребяват собствен биогаз за битови нужди;
✱ Внасят или въвеждат на територията на страната, потребяват собствен или продават компресиран или втечнен природен газ, както и лицата, които извършват дейности по втечняване на природен газ или регазификация на втечнен природен газ.
Новост е и следното изискване на закона. Когато смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, се получават като предварително опаковани продукти над 5 литра до 210 литра, лицата могат да подадат едно уведомление за общото количество на акцизните стоки, които ще бъдат изпратени от друга държава членка в рамките на календарния месец от един изпращач.
С промените в ЗАДС се регламентира и редът за обезпечаванията, предоставяни във връзка с непогасени публични задължения, при издаването на лицензи, разрешения и удостоверения.
С новата алинея 5 на чл. 110 се регламентира, че лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което лице не представи рекапитулативна декларация или не представи отчета по чл. 28а в установения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв. С промените в чл. 114, ал. 2 се урежда да не се налага административна санкция за лицата в случаите, когато митническите органи констатират, че: средството за измерване и контрол не е пломбирано, липсват знаци или пломбите или знаците за удостоверяване на резултатите от метрологичен контрол върху средството за измерване и контрол са с нарушена цялост и/или с изтекъл срок на валидност, ако лицето предварително е подало уведомление за това по реда и начина, определени с наредбата по чл. 103а от ЗАДС. По реда на променения текст на чл. 114а от ЗАДС се увеличава двойно имуществената санкция при констатирано разтоварване на място, различно от посоченото в чл. 91б, като от минимум 2 000 лева имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз вече не може да бъде по-ниска от 4 000, а при повторно нарушение имуществената санкция в двойния размер на неначисления акциз не може да бъде по-малка от 6 000 лева, вместо 4 000 лева до 31.12.2015 година.
Чл. 92а от ЗАДС забранява влагането на акцизни стоки в данъчен склад от лице вложител, което към датата на влагане има неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите. В този смисъл по реда на новите разпоредби на чл. 115а и чл. 115б от закона се предвиждат следните санкции:
➜ Лице вложител, което наруши разпоредбата на чл. 92а, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лева – за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение глобата е в размер от 2000 до 10000 лева, а имуществената санкция е от 6000 до 14000 лева.
➜ Лице вложител, което не подаде информация по чл. 47а, ал. 1 за прехвърляне на собствеността върху акцизна стока, вложена в данъчен склад, което не представлява освобождаване за потребление, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данните по чл. 47а, ал. 2, се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лева за физическите лица и с имуществена санкция в размер от 3 000 до 7 000 лева за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение глобата е в размер от 2 000 до 10 000 лева, а имуществената санкция е от 6 000 до 14 000 лева.
§ 76 от ПЗР на ЗАДС регламентира, че в срок до 29 февруари 2016 г. лицата, които подадат искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на основание чл. 24а, ал. 4 във връзка с чл. 22, ал. 2, имат право да им бъде възстановен платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация, за закупените количества етилов алкохол от 1 януари 2016 г. до 31 март 2016 г. Възстановяването се извършва след реализацията на произведените стоки, в които е вложен специално денатуриран етилов алкохол, по подадени искания не по-късно от 31 декември 2016 г. при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон. Възстановяването на платен акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация, за закупените количества етилов алкохол до 31 декември 2015 г. се извършва по подадени искания не по-късно от 31 декември 2016 г. при условията и по реда, определени до влизането в сила на промените в ЗАДС.
[1] Редът за издаване на заповедта се определя с наредба на министъра на финансите и министъра на икономиката.
[2] По реда на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, на дипломатическите консулства им се вменяват ангажименти единствено за целите на социалното осигуряване.
[2] По реда на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, на дипломатическите консулства им се вменяват ангажименти единствено за целите на социалното осигуряване.
[3] Чл. 73 (1) Регулиран пазар е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
(2) Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
(2) Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
01Авг2018
Юли 2018 г. - Обзор на законовите изменения и новините
от PortalSchetovodstvo.bg
01 Авг 2018
03Ян2018
Обзор на законовите промени и новини през изминалия декември 2017-та
от PortalSchetovodstvo.bg
03 Ян 2018
18Ноем2016
Наредба Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Р България и изискванията към фискалните контролни пунктове
от PortalSchetovodstvo.bg
18 Ноем 2016