НАП оценява на 1.8 млрд. лв. загубите от сивата икономика

НАП се опитва да ограничи рискови практики, оценени на близо 1.8 млрд. лв. Солиден дял в тях заемат недекларираните доходи или, перефразирано, парите в пликове и фиктивните договори на половин работен ден. Щетата за хазната само от сивите плащания е оценена от данъчните на 400 млн. лв.
 

Това става видно от публикувания от НАП годишен отчет за дейността на приходната агенция за миналата година и поискани от "Сега" разяснения по данните. Ежегодно НАП определя приоритетни рискови дейности, по които да работи целенасочено през годината, но списъкът на тези рискове не бива обявен - нито в хода на годината, нито в последствие.
 

През 2015 г. НАП е определила като приоритетни 29 риска. Осем от тях са идентифицирани на средно ниво на детайлност. Оценено е, че потенциалната щета от тях възлиза на 1 млрд. лв., причинена от нерегламентирани действия на около 750 000 лица. Част от тази група рискове са и доходите, платени в пликове или фиктивно декларирани наполовина. Липсват данни какъв е общият размер на тези доходи на сиво, но е ясно, че при причинена щета от 400 млн. лв. става дума за голямо число. От НАП не дадоха допълнителна информация. Съгласно отчета обаче в резултат на усилията на данъчните щетата при тези 8 риска е намалена със 173 млн. лв., а поведението си са променили 125 хиляди души.
 

Други 21 риска са идентифицирани детайлно, като за тях е ясно точно по какъв начин се нарушава законът, както и кой кръг лица работят на сиво. По мнението на НАП тук потенциалната щета е спаднала от 779 млн. лв. на 352 млн. лв., а поведението си са изменили 17 000 от 115 00 рискови лица.
 

Близо 4.9 млрд. лв. е величината на просрочените задължения към края на миналата година, отчитат още от НАП. Това ниво е малко по-ниско в сравнение с 2014 г., когато просрочените задължения имаха стойност 5.1 млрд. лв. Не е ясно обаче от колко отдавна са натрупани тези просрочия и каква част от тях могат да бъдат определени като трудни за събиране или несъбираеми. 
 

Тук данните в отчета са особено лаконични и объркани, като абсолютни числа почти липсват и тенденциите се описват единствено с проценти, без да е ясно спрямо какво се изчисляват. Като цяло плащането на задълженията в срок се повишава. През 2015 г. платените в срок суми са достигнали 79 на сто при 77 на сто през 2014 г. Събраните през годината просрочени задължения възлизат на около 3.8 млрд. лв. И тук няма яснота с колко са просрочени тези суми.
 

Нуждата от повишаване на събираемостта на данъците е сред критиките на Брюксел към страната ни. В отговор бе изготвена единна стратегия за ръст на събираемостта, но документът не влезе в големи детайли. Управлението на риска е сред от приоритетите, като от началото на месец март в приходната агенция работи съвет за управление на риска от неспазване на данъчно-осигурителното законодателство. НАП подготвя и стратегия за управление на риска, но документът все още не е публичен.
 

източник: pariteni.bg