Начисляване на ДДС с приспадната амортизация при подобрение на ДНМА
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос: Фирма А ООД наема помещение „1“ и помещение „2“ от април. 2016г. За срок от 15 година. При наемна цена 2000 лв. Помещенията са за извършване на основната дейност на фирмата.
От април до декември 2016 г. фирма А ще заплаща наем в размер на 35% от наемната цена за помещение“1“, а цялата 2017 г. ще бъде гратисен период и няма да се дължи наем за помещение“1“. В договора не се казва, че намаленото плащане и липсата на плащане е за сметка на инвестициите, които фирма А следва да направи. За помещение“2“ фирма А заплаща договорената неамна цена през целия срок на действие на договора без да има намаление или отстъпки. Съгласно договора фирма А трябва да направи подобрение в помещение „1“ и „2“ на стойност 100 хил. лв. Към 3006 подобрението на наетите помещения е завършено, а стойността на направената инвестиция е 120 хил лв.
Въпросът ми е - следва ли да се тълкува като бартер намаленият с 35% наем и гратисния период за 2017 г.?
Ако да – тогава трябва да издавам месечна фактура считано от 07. 2016г. към наемодателя за 75% от наема за 2016 г. и 100% от наема за 2017 г. за помещение“1“ и да начислявам ДДС.
Правилни ли са подобни разсъждения? Със стойностите от издаваните фактури, ако трябва ли да се издават, следва ли да се намали стойността на ДНМА заведен в с-ка 219 или не? При връщането на актива на наемодателя по-рано от предвидения срок или след изтичане на срока от 15 години в протокола по чл.117 за самоначисляване на ДДС трябва да се начисли ДДС върху сумата от 120 хил. лв с приспадната амортизация или само върху 20 хил. лв с приспадната амортизация, след като в договора е предвидено да се извърши това подобрение? За периода, през който се използва ДНМА следва да се начисли амортизация и в САП и в ДАП?
От април до декември 2016 г. фирма А ще заплаща наем в размер на 35% от наемната цена за помещение“1“, а цялата 2017 г. ще бъде гратисен период и няма да се дължи наем за помещение“1“. В договора не се казва, че намаленото плащане и липсата на плащане е за сметка на инвестициите, които фирма А следва да направи. За помещение“2“ фирма А заплаща договорената неамна цена през целия срок на действие на договора без да има намаление или отстъпки. Съгласно договора фирма А трябва да направи подобрение в помещение „1“ и „2“ на стойност 100 хил. лв. Към 3006 подобрението на наетите помещения е завършено, а стойността на направената инвестиция е 120 хил лв.
Въпросът ми е - следва ли да се тълкува като бартер намаленият с 35% наем и гратисния период за 2017 г.?
Ако да – тогава трябва да издавам месечна фактура считано от 07. 2016г. към наемодателя за 75% от наема за 2016 г. и 100% от наема за 2017 г. за помещение“1“ и да начислявам ДДС.
Правилни ли са подобни разсъждения? Със стойностите от издаваните фактури, ако трябва ли да се издават, следва ли да се намали стойността на ДНМА заведен в с-ка 219 или не? При връщането на актива на наемодателя по-рано от предвидения срок или след изтичане на срока от 15 години в протокола по чл.117 за самоначисляване на ДДС трябва да се начисли ДДС върху сумата от 120 хил. лв с приспадната амортизация или само върху 20 хил. лв с приспадната амортизация, след като в договора е предвидено да се извърши това подобрение? За периода, през който се използва ДНМА следва да се начисли амортизация и в САП и в ДАП?
Отговор:
|
За да е налице бартер съгласно разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС следва да е налице доставка, възнаграждението за която да е определено изцяло или частично в стоки или услуги.
В конкретния случай общата сума на предоставените отстъпки от договорената наемна цена е значително (почти три пъти) по-ниска от стойността на инвестицията, която наемателят приема да извърши съгласно условията на договора и не би следвало да се приеме, че тези отстъпки представляват насрещна престация (възнаграждение) за извършеното подобрение, още повече че в договора липсва такава изрична уговорка. За да се прецени дали наемният договор въобще може да се третира като бартер е необходимо той да се разгледа в неговата цялост и да се съобразят и някои допълнителни условия – дали подобрението е фиксирано като задължение на наемателя, при неизпълнение на което той търпи санкции, както и дали определената наемна цена от 2000 лв., сама по себе си, представлява справедливо възнаграждение за ползване на наетите помещения. В случай че определената в пари наемна цена е съществено по-ниска от обичайното за подобен род сделки, би могло да се изследва предположението, че общата наемна цена е определена както в пари, така и в услуги под формата на задължение за извършване на подобрение на наетия имот.
В случай че е налице бартер, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, каквато е отдаването под наем на недвижим имот, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. Ако, според уреденото с договора за наем, за доставката на услугата по подобрение на наетите имоти не е налице изпълнение на отделни етапи, които се приемат от получателя по доставката (наемодателя), данъчното събитие за нея ще възникне по общите правила на закона, т. е. когато услугата е извършена, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
В случай, че не е налице бартер и подобрението е за сметка на наемателя, безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив е приравнено на възмездна доставка на услуга на основание чл. 9, ал., 3 т. 3 от ЗДДС. Когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора, данъчното събитие възниква на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива на основание чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС. Когато подобрението е предвидено като условие и/или задължение по договора, данъчното събитие възниква по общия ред на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а именно когато услугата е извършена. Данъчната основа се определя по реда на чл. 27, ал. 2 от закона и е равна на сумата от направените преки разходи за извършването на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.
За целите на ЗКПО начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи формират данъчен дълготраен нематериален актив, който се класифицира в група VІ. Пределната годишна данъчна амортизационна норма се определя в съответствие с годините на правното ограничение, но не може да превишава 33 1/3%.
При счетоводното отчитане на подобренията на наети активи, които са за сметка на наемателя, в предприятията се е наложила практиката сумите да се признават като дълготраен нематериален актив, вероятно по аналогия на третирането на тези суми за целите на ЗКПО, въпреки че тези разходи не се вместват в определението за дълготраен нематериален актив по смисъла на СС 38 и МСС 38. Въпреки това, когато разходите водят до увеличаване ефективността на използване на актива или на неговия полезен живот те следва да се капитализират. Независимо че подобренията се извършват върху актив, който не е собствен на предприятието и съгласно счетоводния принцип за предимство на съдържанието пред формата е по-издържано тези разходи да се признаят като дълготраен материален актив.
Съгласно текстовете на ПКР 15 „Оперативен лизинг – стимули” предоставените от наемодателя на наемателя стимули по договор за оперативен лизинг на недвижим имот се отчитат при наемателя в намаление на разхода за наем, като се разпределят през целия срок на договора на линейна база.
С уважение:   |
Нормативна рамка:
|
<
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
16Март2021
Осчетоводяване на подновяване на лиценз за ползване на софтуер
от Алиция Профирова
на 16 Март 2021
30Ян2012
Счетоводно отчитане на разходи за лизинг на личен автомобил
от Пламен Андреев
на 30 Ян 2012