Кратък обзор на последните промени в режима за регистрация и дерегистрация по ЗДДС
Отговор, предоставен отБойчо Момчилов
Още за регистрация по ЗДДС:
В последните две години режимът за регистрация и дерегистрация на данъчно задължени лица по ЗДДС претърпя значителни промени. Така от началото на 2018 г. влязоха в сила промени, засягащи режима на задължителната регистрация по закона, отмениха се разпоредбите на чл. 176а и чл. 176б, въз основа на които можеше да се откаже регистрация по ЗДДС при непредставяне на обезпечение от определени категории лица, изрично се въведе задължение за регистрация на гражданско дружество, когато съдружник в него се регистрира по ЗДДС и отпадна задължението за подаване на заявление за дерегистрация при прекратяване на юридическо лице без ликвидация, както и на ДЗЗД и осигурителна каса.
От началото на 2019 г. пък са в сила изменение и допълнения, свързани с дерегистрацията и правото на данъчен кредит при повторна регистрация.
Първата съществена промяна на режима за регистрация по ЗДДС влезна в сила от началото на 2018 г. и засяга режима на задължителната регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96 от ЗДДС.
Освен основната хипотеза за регистрация по ЗДДС, през 2018 г. в сила влезе и една нова хипотеза за задължителна регистрация по ЗДДС. Така съгласно изр. второ на същата норма, когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Обръщаме внимание, че съгласно чл. 96, ал. 5 от ЗДДС задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в алинея първа на същата правна норма. В тази връзка в чл. 73, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) от ППЗДДС е регламентирано задължението всички данъчно задължени лица да определят облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия, както и ежедневно за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия.
Предвид посочените разпоредби, в случаите на хипотезата на чл. 96, ал. 1, изречение първо, 7-дневният срок за подаване на заявление за регистрация започва да тече от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот. По отношение на случаите на изречение второ на чл. 96, ал.1 от ЗДДС срокът започва да тече от датата, на която е достигнат оборотът, като при изчисляването на срока следва да се имат предвид правилата, регламентирани в чл. 22 от ДОПК. Съгласно ал. 6 на посочената разпоредба, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
При наличие на облагаем оборот 50 000 лв. или повече, данъчно задълженото лице е задължено да подаде заявление за регистрация по същия закон, към което да приложи документите посочени в чл. 74, ал. 2 от ППЗДДС. Съгласно т. 1 (доп. - ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) на ал. 2, на чл. 74 от ППЗДДС, към заявлението за регистрация се прилага справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия, а когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е достигнат оборотът по чл. 96, ал. 1 от закона.
Неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация в регламентираните в закона срокове подлежи на административна санкция, съгласно чл. 178 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното определянето на датата, от която започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, зависи от обстоятелството, в коя от двете хипотези на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, изречение първо или второ е съответният случай.
От началото на 2018 г. органите по приходите не могат да отказват регистрация на данъчно задължените лица на посоченото основание и да изискват подобни обезпечения, за да могат лицата да се сдобият с ДДС номер.
В закона е направена промяна, отнасяща се до регистрацията по ЗДДС на неперсонифицираните (гражданските) дружества (ДЗЗД).
От 2018 г. е в сила и едно допълнение на ал. 6, съгласно което, ако съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.
Съгласно измененията на закона, вече няма да е нужно наличните стоки и услуги да се отразяват в нарочен опис. Достатъчно е издаденият преди датата на регистрацията документ (фактура, дебитно известие, протокол, и др.), в който е посочен начислен ДДС за наличния актив, да бъде отразен в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи (или получени услуги) данъчна основа и данък. Правото на приспадане на ДДС все така ще се упражнява в периода, в който е възникнало, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Очевидно горепосочената опция е въведена в закона за дружествата, които продължават да осъществяват независима икономическа дейност в периода на ликвидацията.
Във връзка с допълнението в чл. 109, ал. 1 от ЗДДС има създадено и преходно правило. Така съгласно § 60 от ПЗР на ЗИДЗКПО в случаите на прекратяване на юридическо лице – търговец - с ликвидация, когато юридическото лице продължава да извършва независима икономическа дейност и към датата на влизането в сила на този закон срокът по чл. 109, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност за подаване на заявление за дерегистрация не е изтекъл, ликвидаторът (ликвидаторите) има право да избере лицето да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. В този случай правото се упражнява чрез подаване на декларация до изтичане на 14-дневния срок от настъпване на обстоятелството по чл. 107 от Закона за данък върху добавената стойност.
От началото на 2019 г. пък са в сила изменение и допълнения, свързани с дерегистрацията и правото на данъчен кредит при повторна регистрация.
Първата съществена промяна на режима за регистрация по ЗДДС влезна в сила от началото на 2018 г. и засяга режима на задължителната регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96 от ЗДДС.
На първо място в новия режим се запазва основната хипотеза, всяко данъчно задължено лице (ДЗЛ) да подлежи на регистрация по ЗДДС при достигане или превишаване на облагаем оборот от 50 000 лв. за период, не по-дълъг от 12 последователни месеца, като промяната се изразява само в съкращаване на срока за подаване на заявлението за регистрация. Така след промените този срок вече е 7-дневен, а не както беше преди 14-дневен. Така съгласно изр. първо от новата редакция на чл. 96 всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Освен основната хипотеза за регистрация по ЗДДС, през 2018 г. в сила влезе и една нова хипотеза за задължителна регистрация по ЗДДС. Така съгласно изр. второ на същата норма, когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Обръщаме внимание, че съгласно чл. 96, ал. 5 от ЗДДС задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в алинея първа на същата правна норма. В тази връзка в чл. 73, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) от ППЗДДС е регламентирано задължението всички данъчно задължени лица да определят облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия, както и ежедневно за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия.
Предвид посочените разпоредби, в случаите на хипотезата на чл. 96, ал. 1, изречение първо, 7-дневният срок за подаване на заявление за регистрация започва да тече от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот. По отношение на случаите на изречение второ на чл. 96, ал.1 от ЗДДС срокът започва да тече от датата, на която е достигнат оборотът, като при изчисляването на срока следва да се имат предвид правилата, регламентирани в чл. 22 от ДОПК. Съгласно ал. 6 на посочената разпоредба, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
При наличие на облагаем оборот 50 000 лв. или повече, данъчно задълженото лице е задължено да подаде заявление за регистрация по същия закон, към което да приложи документите посочени в чл. 74, ал. 2 от ППЗДДС. Съгласно т. 1 (доп. - ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) на ал. 2, на чл. 74 от ППЗДДС, към заявлението за регистрация се прилага справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия, а когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е достигнат оборотът по чл. 96, ал. 1 от закона.
Неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация в регламентираните в закона срокове подлежи на административна санкция, съгласно чл. 178 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното определянето на датата, от която започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, зависи от обстоятелството, в коя от двете хипотези на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, изречение първо или второ е съответният случай.
Втората съществена промяна на режима за регистрация по ЗДДС, влязла в сила от началото на 2018 г., е отмяната на чл. 176а, и 176б oт закона. Текстът на чл. 176а позволяваше на приходните органи да откажат регистрация при непредставяне на обезпечение от определени категории лица. Така съгласно отменената разпоредба, в случай че се искаше регистрация по ЗДДС на дружество, чийто собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери имаха неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв., приходните органи можеха да откажат регистрация.
От началото на 2018 г. органите по приходите не могат да отказват регистрация на данъчно задължените лица на посоченото основание и да изискват подобни обезпечения, за да могат лицата да се сдобият с ДДС номер.
В закона е направена промяна, отнасяща се до регистрацията по ЗДДС на неперсонифицираните (гражданските) дружества (ДЗЗД).
Така съгласно чл. 132, ал. 5 от ЗДДС, задължително се регистрира по този закон неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице. Съгласно ал. 6 въпросната регистрацията се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.
От 2018 г. е в сила и едно допълнение на ал. 6, съгласно което, ако съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.
От началото на 2018 г. отпада изискването за подаване на регистрационен опис по образец на наличните активи.
Важно е да се отбележи, че регистриращите се лица (както и досега) ще продължат да имат право на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги към датата на регистрацията им, стига да са изпълнени въведените за целта условия на закона тези по чл. 74, ал. 2 и 3 и чл. 76, ал. 2 от ЗДДС.
Важно е да се отбележи, че регистриращите се лица (както и досега) ще продължат да имат право на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги към датата на регистрацията им, стига да са изпълнени въведените за целта условия на закона тези по чл. 74, ал. 2 и 3 и чл. 76, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно измененията на закона, вече няма да е нужно наличните стоки и услуги да се отразяват в нарочен опис. Достатъчно е издаденият преди датата на регистрацията документ (фактура, дебитно известие, протокол, и др.), в който е посочен начислен ДДС за наличния актив, да бъде отразен в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи (или получени услуги) данъчна основа и данък. Правото на приспадане на ДДС все така ще се упражнява в периода, в който е възникнало, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Oт началото на настоящата година е в сила важна промяна на режима за дерегистрация по ЗДДС. Тази промяна е залегнала в нормата на чл. 107, т. 4, буква „а” от закона. Според нея при прекратяване на юридическо лице – търговец с ликвидация, то няма да е длъжно да се дерегистрира, ако избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. Правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря(т) солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията;
Очевидно горепосочената опция е въведена в закона за дружествата, които продължават да осъществяват независима икономическа дейност в периода на ликвидацията.
С оглед гореизложените промени е направена промяна и в нормата на чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, според която отпада вече задължението на прекратеното дружество да подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство, естествено ако същото избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър.
Във връзка с допълнението в чл. 109, ал. 1 от ЗДДС има създадено и преходно правило. Така съгласно § 60 от ПЗР на ЗИДЗКПО в случаите на прекратяване на юридическо лице – търговец - с ликвидация, когато юридическото лице продължава да извършва независима икономическа дейност и към датата на влизането в сила на този закон срокът по чл. 109, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност за подаване на заявление за дерегистрация не е изтекъл, ликвидаторът (ликвидаторите) има право да избере лицето да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. В този случай правото се упражнява чрез подаване на декларация до изтичане на 14-дневния срок от настъпване на обстоятелството по чл. 107 от Закона за данък върху добавената стойност.
Гореизложените изменения на закона са наложили промяна и в нормата на чл. 76 от ЗДДС отнасяща се до правото на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация. Така съгласно ал. 1 регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи, които са налични към датата на последващата му регистрация.
В ал. 2, т. 2 пък е посочено и едно от условията за приспадане на начисленият данък при последващата регистрация и това е начисленият данък при дерегистрацията да е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите. От началото на годината това условие е отпаданало за случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период.
В ал. 2, т. 2 пък е посочено и едно от условията за приспадане на начисленият данък при последващата регистрация и това е начисленият данък при дерегистрацията да е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите. От началото на годината това условие е отпаданало за случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период.
Подобни статии
08Апр2020
Сумиране на обороти за регистрация при последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от 2 или повече ДЗЛ
от Бойчо Момчилов
08 Апр 2020
13Ян2020
Становище на НАП за прилагане на новите разпоредби за регистрация по ЗДДС
от PortalSchetovodstvo.bg
13 Ян 2020