ЕОИИ със съдружник в несъстоятелност

За съжаление фактическата обстановка представена във Вашето запитване е твърде лаконична, така че и отговорът ми ще е по-скоро от принципен характер. Ако предоставите повече информация, може да се даде и по-задълбочен отговор.
 
В запитването си посочвате, че в случая е налице Европейско обединение по икономически въпроси (ЕОИИ), регистрирано в търговския регистър в България. Съдружниците в него са едно българско и едно италианско дружество. Италианското дружество е обявено в несъстоятелност. Въпросът е какво следва за ЕОИИ – то след обявяване на един от съдружниците му в несъстоятелност.
 
За да отговорим на този въпрос първо ще се спрем на някои от основните правни характеристики на фигурата на Европейско обединение по икономически въпроси (ЕОИИ).
  
ЕОИИ е правноорганизационна форма, въведена с измененията на ТЗ от 2007 г., която притежава наднационален характер. Правната уредба е в Регламент 2137/85 на Съвета, а разпоредбите посветени на него в ТЗ (чл. 280a – чл. 280б) имат само допълващ характер и уреждат неуредените въпроси, за които той препраща към националното законодателство на всяка държава членка.
 
ЕОИИ представлява форма на коопериране между самостоятелни стопански субекти от различни държави членки, която се различава от дружествените форми по своята цел. По характера си ЕОИИ наподобява консорциум, тъй като има договорен характер и е хоризонтално обединяване на равнопоставени субекти като инструмент за сътрудничество.

Важно е да се отбележи, че българският ТЗ изрично квалифицира ЕОИИ като юридическо лице, което за да възникне в правния мир следва да се впише в търговския регистър.   

От това обстоятелство следват няколко важни уточнения. На първо място следва, че участниците  в ЕОИИ придобиват  членствени права и задължения към обединението. Тези членствени права и задължения имат имуществен и неимуществен характер. Основното имуществено задължение на съдружниците естествено е да се предостави вноска под формата на пари или друго имущество в патримониума на ЕОИИ. Така предоставеното имуществото на ЕОИИ става негова собственост и то отговаря пред своите кредитори  с него. Тук обаче следва да направим още едно важно уточнение. Съгласно чл. 280а, ал. 3 от ТЗ членовете на обединението отговарят за задълженията на обединението по правилата за събирателното дружество. Следователно членовете на ЕОИИ отговарят неограничено и солидарно за задълженията на обединението. Неограничено значи, че членовете отговарят с цялото си секвестируемо имущество за задълженията на ЕОИИ, а не само с онова, което са внесли в него. Солидарната отговорност на членовете е субсидиарна на тази на ЕОИИ.  

Тъй като по отношение на отговорността на членовете на обединението ТЗ препраща към правилата за събирателното дружество, следва да се има предвид и нормата на чл. 98 от ТЗ, съгласно която въпросните членове отговарят за задълженията на обединението в срок до 5 год. от неговото прекратяване, ако за самото задължение не е предвидена кратката погасителна давност. Следователно давността за членовете на ЕОИИ започва да тече от вписването на ликвидатор на обединението в търговския регистър.  
 
В българският ТЗ е уреден и въпросът с несъстоятелността на един от членовете на ЕОИИ, както и с несъстоятелността на цялото обединение. Така съгласно чл. 280б, ал. 3 от ТЗ, ако член на обединението бъде обявен в несъстоятелност, неговото участие в ЕОИИ се прекратява от синдика. По принцип това не води до прекратяване на ЕОИИ, освен ако е предвидено друго. Следователно при всички случаи италианското дружество следва да прекрати своето участие в обединението. От тава заключение произтичат обаче според мен поне два важни въпроса.

Първият въпрос е как да се уредят имуществените отношения между обединението и напускащото го дружество, тъй като то, при всички случаи е предоставило някаква имуществена вноска при неговото учредяване и следващият важен въпрос е следва ли да се прекрати и самото обединение поради напускането на обявеното в несъстоятелност италианско дружество.  
    
Така обявяването в несъстоятелност на италианското дружество на първо място налага прекратяване на участието на същото в ЕОИИ и от своя страна поставя въпроса за последиците от прекратяването на членството в обединението.  

Прекратилия членството си участник в обединението има право да получи стойността на членственото си правоотношние или по-просто казано на дела си, което по начало следва да функция на стойността на вноските. Вземането по начало е парично освен ако е уговорено друго в учредителния договор. Също така ако няма изрична уговорка в договора, меродавна следва да е пазарната, а не балансовата стойност на дела. Ако съдружникът е внесъл за ползване вещи в обединението като непарична вноска, с прекратяване на членството той следва да може да ги иска обратно, тъй като е отпаднало основанието за правото на ползване (освен ако е уговорено друго).
 
Следващият важен въпрос, който поставя прекратяването на участието на италианското дружество в обединението е следва ли от това и прекратяване на самото ЕОИИ в България. Както посочих по-горе, по принцип не следва, ако не е уговорено друго в договора.

Тук обаче следва да обърна внимание на разпоредбата на чл. 31 във вр. с чл. 4 параграф 2 от Регламент 2137/85 на Съвета. Така съгласно параграф 3 от чл. 31, който препраща към чл. 4 от Регламента се казва, че обединението може да бъде прекратено и по решение на членовете му или на оставащия член, когато то вече не се състои най-малко от два члена със седалища в различни държави членки.

Действително в регламента е употребена думата може, а не трябва, но според мен оставащият член в обединението, в случая българското дружество, следва да вземе решение за прекратяване на обединението, тъй като при всички случаи, след напускане на италианското дружество, същото няма вече да е инструмент за наднационално коопериране поне на двама членове от различни държави членки. Още повече, че именно заради въпросните разпоредби в търговско-правната литература е изказано вече мнението, че Регламент N: 2137/85 поставя изискване членовете на обединението да бъдат най-малко двама.   

В заключение можем да обобщим, че прекратяване участието на италианското дружество от своя страна води и до прекратяване на самото ЕОИИ регистрирано в България. Това прекратяване естествено следва да се направи след извършване на ликвидация на ЕОИИ съгласно българското законодателство. 

Това пък от своя страна, според мен налага първо да се удовлетворят кредиторите на ЕОИИ, ако има такива, в едно производство по ликвидация и след това останалото имущество да се разпредели между участниците в обединението според ликвидационните им дялове. След извършване на разпределението ликвидаторът иска заличаване на ЕОИИ от търговския регистър.        

С уважение:

Събиране на данъци и осигуровки след прехвърляне на предприятие