Декларация по чл. 73 за доходи по ДУК на италиански гражданин

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
 
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице  по смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица без оглед на гражданството, е лице,  което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл. 93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1 т. 3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението; или
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение; или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
 
В запитването е направено предположение, че лицето е местно физическо лице, съгласно горепосочените норми.
 
Съгласно §1, т. 26, буква «з» от ЗДДФЛ правоотношенията по договори за управление и контрол са приравнени на трудови правоотношения.

В случай, че в изпълнение на цитираните по-горе разпоредби се третирате като местно физическо лице, то за възнагражденията по договора за управление и контрол ще подлежите на авансово месечно удържане на данък съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ и на годишно облагане по реда на чл.49 от същия закон. Размерът на данъка е 10 на сто /чл. 42, ал. 4 и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/.

Също така следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 52 от ЗДДФЛ, съгласно която не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:

Съгласно чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, както и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината.
 
В случая в запитването е посочено, че най-вероятно италианският гражданин е местно лице за данъчни цели в България, тоест не е местно лице на друга държава членка. Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 73а ал. 1 от ЗДДФЛ и лицето платец на въпросните доходи на италианския гражданин, не следва да предоставя информация за тях по реда на тази разпоредба.